Здравейте, приятели!
Много ми е приятно да ви приветствам отново на празника, на който всяка година изразяваме любовта си към правата на човека. Добре дошли!
Миналите години обвързвахме поетиката на наградите „Човек на годината” със стихотворението на Вапцаров „Песен за човека”. И сега ще направя тази връзка, но по нов начин – защото междувременно „Човекът на годината” израсна.
Преди казвахме, че всички ние, които заедно даваме наградите сме като звездите от стихотворението, които казват „Браво, човек!”. А награждаваните бяха този човек, който пее своята песен на свобода и буди възхищението на звездите.
А сега е друго. Сега ние всички сме човекът, който казва „Браво!” на звездите. Звездите са хората, които ще наградим днес А песента е нашето признание за техния блясък. И това отдаване на признанието ни – тази най-човечна песен – прави от нас този пеещ човек от стихотворението на Вапцаров, който трансцендира мрака и затвора.
И посланието ни към звездите на 2011 е да продължават да се водят от своята светлина. Затова цветето тази година прилича малко на Северната звезда.
Добре дошли в сиянието!
…
Хиляда съдии… Хиляди български съдии… Човекът на годината – Съюзът на съдиите в България!
ССБ води изключителна борба. Тези съдии с превъзходно достойнство се борят срещу държавата за собствената си възможност да осъществят нашето право на правосъдие. Те се борят за исконната си независимост от примитивно агресивната спрямо върховенството на закона изпълнителна власт, за да имаме ние, гражданите на тази страна, достъп до законност. Борят се срещу покварените лобита в съдебната власт – чийто епитом е т. нар. Висш съдебен съвет – за да имаме ние качествено правораздаване от истински магистрати.
От години те се борят да принудят ВСС – този орган, отличаващ се с болестна безнравственост и безобразно пошло поведение – да се промени и да спре с нагласения отрицателен подбор на опасни негодници на ключови места, и с малтретирането на автентичните магистрати посредством ужасяващо свръхнатоварване и нечестни условия за труд и растеж.
Тази година, след години на безуспешно конструктивно настояване за честни правила и почтена власт в съда, ССБ направи закономерната революционна крачка да поиска оставката на ВСС – за да бъде реконструиран самият модел на този пределно отиквял, незаздравим орган – с което окончателно сне доверието на всички в обществото от него. Но ВСС не се оттегли, защото той друг стремеж, освен да пази прояденото си от зависимости съществувание и да клонира покварата си, няма.
Сега това образувание мисли да злоупотреби тежко и с дисциплинарната си власт, като я използва за репресия на съдиите-реформатори. ВСС би искал да ги уплаши и да спре съпротивата им срещу блатото, което той произвежда. Но няма да ги уплаши. Защото това не е възможно.
Някой ден, някой от тези дни, нечестивото статукво в съдебната власт ще рухне и тези, които го поддържат, с него. И това ще се дължи на ССБ – на тяхната устойчивост и безотказност; на твърдостта, с която продължават въпреки всичко да отделят кривото от правото – в нашето име името на народа.
А ние се надяваме те да не губят от поглед светлината си.