Skip to main content
Наградата 2011НовиниНосители

Трудни моменти и победи в каузите на наградените (част 1)

By 15.12.2011октомври 19th, 2020No Comments

Антоанета Цонева е наградена от журито с подгласна награда „Човек на годината“.

Тя е председател на Управителния съвет на Институт за развитие на публичната среда. Тя беше наградена заради изключителната си работа в защита на избирателните права на гражданите, за борбата си за честен и свободен изборен процес. Сред дейностите на института са да идентифицира общини в риск от купуване на гласове и манипулация на вота, да работи за превенцията на такива практики, да води кампании срещу купуване на гласове, както и да сигнализира за случаи на опорочаване на изборния процес – нещо, което организацията правеше неуморно около последните избори.

Кой беше най-трудният момент в борбата за Вашата кауза тази година?

Да защитавам позициите на организацията по проекта на Изборен кодекс пред временната комисия по изработване на кодекса и Правната комисия в НС. Нежеланието на мнозинството да бъдат изслушвани аргументите ни беше смазващо.

Коя беше най-хубавата Ви победа?

Не смятам, че имам победа. Мисля, че е напредък приемането на предложението за единен електронен регистър на даренията в изборната кампанията и намаляването в пъти на сумите, които могат да се получават и разплащат в брой. Пускането на сайта за сигнали за нарушения – „ За честни избори” https://www.fairelections.eu/
с доброволните усилия и труд на блогъри и минимален бюджет, беше най-голямата ни тръпка.

Д-р Мила Бобадова е носителят на Наградата на публиката –  тя получи най-много гласове при онлайн гласуването на сайта. Отличена е заради водената от нея изключителна и успешна кампания за инкриминиране на жестокостта към животните. За месец гласуване нейната номинация събра близо 3000 гласа.

Кой беше най-трудният момент в борбата за Вашата кауза тази година?

Не искам да изброявам всички неволи, спънки, грубости и трудности. Основен удар за мен беше цялата омраза, която се изсипа по мой адрес, близките ми, каузата ни… До мен през цялото време неотлъчно беше Анна Божкова-Василева, която сега, след като промените са вече реалност, не спира да ми се подиграва за обажданията през седмица, при които аз крещя по телефона, че се отказвам, че повече не мога и всички да забравят за мен. Анна изтърпя всичко това стоически, за което съм й благодарна. И въпреки всичко съм благодарна. Изживях невероятни 4 години в тази битка. С всички познати ви емоции.

Коя беше най-хубавата Ви победа?

Подкрепата. Безценно е да видиш хора, които си инспирирал до такава степен, че да са готови да влизат в диспути, за да защитят тезата ти. Или да я чуеш от човек, когото не познаваш, просто случайно сте на едно място. Случвало ми се е хора да се опитват да ме убеждават как насилието над животни трябва да бъде престъпление. Изслушвала съм ги с огромно задоволство. Чувайки моите думи в техните усти, знаех, че всичко си е струвало.

Светлана Дякова е обявена за „Стожер на общността„, за нейната борба за права на децата с увреждания и техните родители. Тя се класира на второ място в гласуването на публиката.

Кой беше най-трудният момент в борбата за Вашата кауза тази година?

Най-трудно ми беше да се представя достойно на делото пред Комисията за защита от дискриминация, защото знаех, че това ще бъде единствена възможност, за да мога да докажа тежкото положение, в което се намират над двадесет хиляди родители на деца с увреждания в България. Тази отговорност беше тежка за мен, защото се явих сама без адвокат. Искам да благодаря на г-жа Галя Койчева, която се яви като свидетел и защити достойно каузата. Самата тя е майка на дете със увреждане и знае колко е трудно, колко усилия и колко любов са необходими, за да се справят родителите с най-тежкия избор на своят живот.

Коя беше най-хубавата Ви победа?

Най-хубавата ми победа беше, когато видях решението на Комисията за защита от дискриминация и то беше в полза на родителите на деца с увреждания. Искам да споделя и за щастливите ми мигове. Може би един от най-щастливите ми мигове беше, когато разбрах, че съм номинирана за „Човек на годината” от Движението на българските майки и Национален алианс „Усмихни се с мен“. Благодаря им сърдечно. Подкрепата, която получих от толкова много непознати хора е от изключително значение за мен. Благодаря на всички, който гласуваха за мен. Благодаря на Български хелзинкски комитет за това, че ви има и, ако мога, да цитирам Виктор Юго: „Човек е създаден, не да влачи вериги, а да лети над земята, широко разперил криле.“ Благодаря ви, че помагате на хората да летят по-високо и по-уверено.

Прочетете също Трудни моменти и победи в каузите на наградените (част 2)

Прочетете също Трудни моменти и победи в каузите на наградените (част 3)