Яна Бюрер Тавание е част от БХК от декември 2009 г., когато стартира и оглавява новата програма „Кампании и комуникации”. От март 2014 г. е съветник на председателя, като отговаря за специалните проекти на организацията. Била е редактор „Общество” на вестник „Капитал” (2003-2008); носител е на множество български и международни журналистически награди. Понастоящем е съосновател и изпълнителен директор на международния креативен think-and-do tank Fine Acts, както и съосновател и член на борда на най-голямата платформа за доброволчество в България, TimeHeroes. Съветник на множество организации, включително един от тримата експерти в Съветническата група за Европа и Централна Азия на Амнести Интернешънъл. Яна е старши стипендиант на TED, Млад глобален лидер на Световния икономически форум, както и Стипендиант на Кралското общество на изкуствата. През 2012 г. списание WIRED я включва в своя Smart List на „50те човека, които ще променят света“. Има степени по Комуникации и Политически науки от Софийския университет, специализирала е в Харвард, Йейл и Оксфорд.

Георги Богданов е изпълнителен директор на Национална мрежа за децата и е доктор на науките към Историческия факултет на Софийски университет „Св. Кл. Охридски“. Има опит в управлението на проекти и изследванията в социалната сфера. Освен това е работил по редица проекти свързани с деинституционализацията, развитието на социални услуги и антидискриминационни политики за деца и уязвими групи. Георги Богданов има значителен опит в работата с обществени групи, НПО, ромската общност в България, както и с изолирани общности посредством подхода за развитие на общностите.

Той е работил за Charity Know How – Великобритания, UNICEF, Световната банка, DG Employment Social Affairs and Equal Opportunities, както и множество други международни и национални организации. Бил е член на управителния съвет на европейската мрежа за правата и благосъстоянието на детето – Юрочайлд (EUROCHILD), а от април 2017 г. е президент на регионалната коалиция за закрила на детето ChildPact.

Петко Петков е съдия. Работил е в наказателното отделение на Софийски районен съд от месец и е бил младши съдия в Софийски градски съд.

Членува в Съюза на съдиите в България от 2005 г., бил е член на Управителния съвет на организацията и председател на етичната комисия в СРС. Временен преподавател по Наказателно право и процес в Националния институт на правосъдието от 2012 г., а в периода 2011 – 2012 г. е бил преподавател в Университета по библиотекознание и информационни технологии.

От средата на 2014 г. е назначен за заместник-министър на правосъдието. През декември 2015 г. подава оставка заедно с министъра, в знак на несъгласие с провежданата правителствена политика.

Боряна Джамбазова е журналист на свободна практика. Започва да работи като репортер през 2005 г., като пише както за български, така и за чужди медии. Оттогава отразява широк кръг от теми – от актуални политически и икономически събития до социални въпроси и проблеми, свързани с човешките права. Нейни материали са публикувани в International New York Times, The Economist и Politico Europe. През 2020 г. получава престижната награда за журналистика „Пулицър“ за работата си в екипа, направил разследване за дейността на руските тайни служби в няколко държави, сред които и България. Член на управителния съвет на Асоциация на Европейските журналисти в България. Част е от екипа на scoolmedia.com – национална интернет платформа за ученическа журналистика.

Деница Любенова е адвокат и ЛГБТИ активист. Деница заедно с ЛГБТИ организация Действие работят за законодателни промени в областта на престъпленията омраза, признаване на семействата на ЛГБТИК+ хората и правно регулиране на процедурата за смяна на пол на транс хората в България. Деница работи и по други големи проекти, свързани с инвестиции, но правата на човека остават основният й фокус.

Заедно с ЛГБТИ организация Действие води десетки дела за защита правата на ЛГБТИ хората в България и Европа. Делата, върху които работи включват дела за смяна на гражданския пол на транс и интерсекс хора, дела за признаване на еднополови бракове, сключени в чужбина и производните от това права, като правото на пребиваване в България на член на семейството на гражданин на ЕС, който е от същия пол. От 2020 г. Деница води и делото на Бебе Сара, което се разглежда от Голям състав на Съда на Европейския съюз. Други дела в подкрепа на общността включват дела на търсещи международна закрила, както и ЛГБТИ хора, пострадали от престъпления от омраза, както и от домашно насилие.

Деница е участвала в работната група към Министерство на правосъдието за транспонирането на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулска конвенция).

От 2019 г. Деница участва като лектор в Global Campus of Human Rights във Венеция.

Теодора Крумова е ромска активистка, която почти 20 години работи по проблемите на образователната интеграция на ромските деца и младежи, постигането на равнопоставеност и овластяването на ромските жени и за включването на въпросите на ромската общност в местните, национални и европейски политики. Завършила е археология и история във Великотърновския университет и магистратура по медиевистика в Централноевропейския университет в Будапеща, Унгария. Съосновател и програмен директор на Център Амалипе; съавторка на програмата за интеркултурно образование „Фолклор на етносите – ромски фолклор“, която по настоящем се реализира в над 250 училища в страната. Авторка е на над 20 публикации за политиките за ромска интеграция, ромска история и култура.

Член е на Комитета за наблюдение на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“.

През 2006 – 2007 г. Теодора Крумова е национална контактна точка по въпросите на ромските жени на Съвместната ромска женска инициатива на Институт „Отворено общество“ – Будапеща. Член на борда на Европейското женско лоби и секретар на Българското женско лоби от 2010 до 2012 г.

Тихомира Методиева е доброволец и фоторепортер. Доброволец-пожарникар е в Столичното доброволно формирование и в Национална асоциация на доброволците в Република България, която обединява доброволците, занимаващи се с пожари, наводнения, земетресения и други бедствия и аварии.

Когато няма бедствия участва като доброволец за екологични и културно-исторически каузи. Тя е един от учредителите на Гражданска инициатива за опазване на културно-историческото наследство. Участва като доброволец-археолог на археологическите разкопки на Никополис Ад Иструм край Никюп и на Античния керамичен център край Павликени, Римския каптаж пред Мусинската пещера. Тя е в екипа на Експедиция „Преоткрий България“, с която фотографи, историци и археолози популяризират добре забравени или току що разкрити археологически обекти. Фоторепортер е на Агенция Булфото. Доброволец – фотограф е на Детския хор на БНР, както и на множество граждански инициативи, свързани с опазването на природата и културно-историческото наследство.

През 2020 г. се включва като доброволец в Ковид зоната на спешното отделение на Александровска болница, заради което е удостоева с наградата Личност на годината 2020 г. на Национална асоциация на доброволците в Република България и Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението. Става носител на Приз за въздействие на първа линия в Годишни наградиза доброволчество Героите 2020 на TimeHeroes.org и е един от тримата носители на голямата награда „Човек на годината“ 2020 за работещите и доброволците в отделенията за пациенти с COVID-19.

Мими Фурнаджиева е съдия от Върховния касационен съд от 2007 г. Преди това тя е заемала длъжности последователно като стажант-съдия, районен съдия и окръжен съдия в Софийски градски съд, Районен съд – Разлог и Окръжен съд – Благоевград.

През 1999 – 2003 г. тя е била заместник-председател на Окръжен съд – Благоевград, а на следващата година е избрана за негов председател. Мими Фурнаджиева също така е председател на контролния комитет на Съюза на съдиите в България (от 2006 г.) и член на Международната асоциация по съдебна администрация IACA.

През 2008 г. Мими Фурнаджиева, заедно с нейните колеги от Върховния касационен съд Костадинка Арсова и Албена Бонева бяха първите лауреати на Годишната награда за принос към правата на човека, присъдена от БХК.

Христо Комарницки е художник, карикатурист. Занимава се с политическа карикатура. Работи във вестник „Сега”.

През 2010 г. получава Наградата за човешки права за 2010 г. на Югоизточноевропейската медийна организация (SEEMO). През 2011 г. е награден от Музей „Дом на хумора и сатирата”.

Христо Комарницки беше номиниран за наградата „Човек на годината“ 2011, със следните мотиви: „За изключителния му принос в утвърждаването на свободата на изразяване, за изострената му чувствителност към посегателствата над демократичните ценности и най-вече за обезоръжаващия хумор и размаха на въображението, с които брани човешките права!“.

Нели Огнянова е български експерт по медийно право, доктор по право, доктор на политологическите науки и професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Преподава Европейско медийно право и Информационна политика на ЕС. В края на 90-те тя е член на Националния съвет за радио и телевизия, а през 2001 г. е заместник-председател на Държавната комисия по далекосъобщения. Ръководи групата, разработила Националната стратегия и програма за развитието на информационното общество (приета с акт на МС, 1999).

Нели Огнянова е настоящ ръководител на катедра „Европеистика“ във Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Ръководи Българския институт за правно развитие от 1996 г. От години води блог, „Медийно право“.

Мирослава Тодорова e председател на УС на Съюза на съдиите в България. ССБ беше удостоен с голямата награда „Човек на годината“ 2011.

От началото на 2004 г. е съдия в Софийски градски съд. Постоянен преподавател на младшите съдии през 2006 и 2007 г. в Националния инситут на правосъдието. Награждавана от ВСС през 2006 г. за работата й като преподавател в НИП, а през 2012 г. е наказана от ВСС с дисциплинарно освобождаване от длъжност като съдия, в момента обжалва наказанието си пред ВАС.

Била е експерт на Фондация „Отворено общество“ във връзка с реформата на правосъдието за санкциониране на противообществените прояви на малолетни и непълнолетни; експерт на Европейската комисия за ефективността на правосъдието към Съвета на Европа през 2003 г.; експерт на ООН – Международната организация на труда и автор на анализ на българското законодателство за защита на децата от най-тежките форми на труд през 2004 г.; един от съставителите на сборника „Решения по административнонаказателни дела на Софийския районен съд“, 2002, изд.“Сиби“; един от съставителите на наръчника за обучение на младши съдии по наказателен процес на НИП.

Теодора Захариева e учредителка на Центърa за защита на правата в здравеопазването.

Тя бе отличена с голямата награда „Човек на годината“ 2009. Теодора и Центърът за защита правата в здравеопазването печелеха срещу властта дела с огромен обществен интерес – в полза на хиляди хора, за десетки хиляди левове. Това са дела за лекарски грешки, отказ на лечение, неадекватна апаратура, бездействия на властите да приемат дължими норми, с които да гарантират правото на качествена здравна грижа, и да осигурят лекарства. Теодора Захариева ни напусна през януари 2012 г. Почивай в мир, Теди.

Петя Владимирова е редактор в отдел „Анализи и коментари“ на в. „Дневник“ от 2002 г. От 1994 до 2002 г. – репортер и наблюдател във вестник „Демокрация“ по пробемите на правосъдието и вътрешния ред. Преди това е работила като репортер в „Отечествен вестник“, а до 1990 г. – дълги години като коректор във в. „Труд“.

Носител на втора награда на Българския хелзинкски комитет „Човек на годината“ за 2011 г.

Поредицата анализи на Петя Владимирова в „Dnevnik.bg“, под заглавие „Post mortem – истинските въпроси по случая „Мирослава“ (за провала на разследването на отвличането и убийството на 17-годишната Мирослава от Перник), е оценена на първо място от Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) – България, в класацията „Най-качественото в българската журналистика“ за януари 2012.

Росен Босев е журналист във в. Капитал от 2005 г. Пише за проблемите на съдебната система и правоохранителните органи. Интересува се от пенетенциарната политика, преследването на престъпленията от омраза, нарушаването на човешките права.

Негови текстове са публикувани във френския вестник Courrier international и португалския Expresso.

Три пъти е получавал наградата на „Програма достъп до информация“ за използването на Закона за достъп до обществена информация. Специализирал е разследваща журналистика в Белгия и Съединените американски щати.

Даниела Доковска е председател на Висшия адвокатски съвет. Тя бе отличена с голямата награда „Човек на годината“ 2010.

Aдвокат Доковска, един от най-добрите наказателни адвокати в страната, последователно се застъпва за правото на справедлив процес и правна защита. Тя се противопоставя на редица спорни законодателни изменения, с които властта заплашва да ограничи правото на достъп до честно правосъдие и да наруши интегритета на съдебната власт.

Адвокат Доковска защитава и правата на децата с ментални увреждания в домовете, като се застъпва пред прокуратурата за ефективно разследване на данните за множество престъпления срещу тях.

През 2011 г. Даниела Доковска е член по право на журито за избор на носителя на наградата „Човек на годината 2010″ като представител на миналогодишните носители на наградата.

Георги Господинов (1968) е поет, писател и драматург. Автор е на книги с поезия, последната от които е антологията „Балади и разпади”. Неговият „Естествен роман” е публикуван на повече от 20 езика, най-превежданата българска книга след 1989-а. Получава отзиви в „Ню Йорк Таймс”, „Таймс”, „Гардиън”, „Нойе Цюрхер Цайтунг”. Романът „Физика на тъгата” печели две национални награди за най-добър роман. „Ню Йоркър” посвещава голяма статия на англоезичното издание (2015), за романа пишат още „Либерасион”, „Монд”, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” и др.

Книгата с есета „Невидимите кризи” излизат през февруари 2013 г. в разгара на политическата криза в България. Съставител е на сборниците „Аз живях социализма. 171 лични истории”(2006) и „Инвентарна книга на социализма”(2006).

Бил е гост-писател на Берлин за 2008 г. и гост-професор в Хумболтовия университет 2015 г.

Има докторат по българска литература, работи в Института за литература към БАН.

Десислава Симеонова е директор на програма „Фондонабиране и администрация“ на БХК от 2008 г.

Преди това тя е работила като административен директор на организацията. Тя е ангажирана с фондонабирането за дейностите на БХК и осъществява програмно наблюдение на различните програми на комитета. Освен тези дейности, тя е взимала участие в мисии по установяване на фактите в затвори, социални домове за деца и възрастни. Участвала е в изследвания за социалното включване на ромите и работата на органите за равенство. Член на Управителния съвет на БХК от 2010 г.

Десислава Петрова е активистка за правата на човека. Тя се бори за равни права на българската ЛГБТ общност и е общественият глас на общността от 2000 г.

Десислава е участвала в работни групи за изработване на ново законодателство, национални планове и предложения за промени в българското и европейското законодателство (промени в Наказателния кодекс, участие в разработването на проектозакона за защита от дискриминация и проектозакона за регистрираното партньорство).

През годините, тя е участвала в редица проекти и кампании, свързани с разнообразието, защитата от дискриминация, междукултурния диалог, етническите малцинства и правата на хората с увреждания. Десислава също така е еколог.

Десислава е била съ-автор и водеща на първото радиопредаване за проблемите на ЛГБТ общността в България. В периода 2002 – 2007 г. тя е член на Обществения съвет на Българско национално радио.

От началото на 2010г., Десислава е администратор „Кампании и комуникации“ на БХК.

Иван Бедров е журналист на свободна практика. Бил е управляващ редактор “Видео съдържание” в “Икономедия”, а преди това – управляващ редактор на в. “Капитал Daily”. Иван е бил зам.-главен редактор на в. “Пари”; работил е в радио “Свободна Европа” и телевизиите bTV и RE:TV.

Носител е на Годишната награда „Димитър Пешев“ за отразяване проблемите на малцинствата (2006 г.), както и на Голямата награда на Делегацията на Европейската комисия (2006 г.). Награждаван е от редица български и международни неправителствени организации. Специализирал в Холандия, Съединените щати и Унгария.

Иван поддържа личен блог ivanbedrov.com от няколко години, който е един от най-популярните в страната.

Мария е комуникационен експерт и журналист на свободна практика. Един от основателите на Асоциацията на европейските журналисти-България (АЕЖ), организация, подкрепяща независимата и свободна журналистика у нас. Освен за защита на свободата на словото, Мария работи на доброволен принцип за осигуряване на хуманитарна и интеграционна подкрепа за бежанци и мигранти и защита на правата им. Като част от екипа на АЕЖ и доброволец от инициативата „Приятели на бежанците” получава честта да бъде носител на наградата на БХК „Човек на годината” два пъти – второ място през 2012 г. и първо през 2013 г.

Надежда Цекулова е завършила журналистка през 2005 г. в СУ „Св. Климент Охридски“. Работата ѝ на журналист е фокусирана върху проблемите в сферата на здравеопазването и правата на уязвимите групи. От 2012 г. е част от инициативата „Спаси, дари на“. Член е на комисията към Фонд „Лечение и рехабилитация на деца“ на фондация Bcause. От 2016 г. е граждански представител в Етичната комисия към Центъра за клинични изпитвания на Токуда болница – София. В периода 2014 – 2016 г. представлява БНР в Обществения съвет на Център „Фонд за лечение на деца“. През 2016 г. получи наградата на БХК „Човек на годината“ за публикациите си, посветени на проблемите в работата на Фонда за лечение на деца.

Татяна Ваксберг е журналистка на свободна практика.

Тя е кореспондент на българската редакция на “Дойче веле”, на руската редакция на Радио Свобода и на френското онлайн издание Le courrier des Balkans в София. Има авторска колонка в изданието на БХК „Обектив“. Отразявала е процеса Милошевич в Хага (2002-2003), процеса срещу Червените кхмери в Камбоджа (2010) и е била кореспондент във Вашингтон на Радио Свобода (2004-2005). Работила е като репортер в БНТ, като водещ и коментатор в Радио Свободна Европа.

Авторка е на няколко документални филма, сред които два, отличени с награди: „Технология на злото“ (2001), посветен на насилствената асимилация и депортиране на българските турци през 80-те, и „Младич от Сребреница до Хага“, посветен на процеса срещу босненския сръбски генерал Ратко Младич. Автор е на книгата „Милошевич и трибуналът“ (2007).

Носителка е на пет национални награди – както за аналитична, така и за разследваща журналистика. Татяна Ваксберг превежда от френски и руски език, в това число “Казионният език” на Франсоаз Том, “Колимски разкази” на Варлам Шамалов (заедно с Александър Талаков), “Архипелаг ГУЛАГ” на Александър Солженицин (заедно със Зоя Котева).

Адв. Александър Кашъмов е ръководител на правния екип на неправителствената организация Програма Достъп до Информация. Член на Софийска адвокатска колегия от 1999 г. Под негово ръководство ПДИ е подкрепила и водила над 220 дела по Закона за достъп до обществена информация, много от които е представлявал лично.

През 2001 г. води успешно първите две антидискриминационни дела в България, преди приемането на Закона за защита от дискриминация, по-късно и дела срещу сегрегация, отказ на образование, изваждане от жилища и полицейско насилие.

Представлявал е в последните 12 години множество журналисти и медии по искове и тъжби за обида и клевета. През 2008 г. представлява ПДИ по делото, в което е отменен като противоречащ на Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека чл.5 от Наредба № 40 от 2008 г., предвиждащ пряк достъп на полицията и специалните служби до трафични данни.

Автор и съавтор на над десет книги и сборници, десетки доклади и наръчници в сферата на прозрачността и достъпа до информация, защитата на личните данни, свободата на изразяване и правосъдие на прехода, публикувани в България и по света.

Адв. Даниела Михайлова е ръководителка на правната програма на неправителствената организация „Инициатива за равни възможности“. Член е на Софийската адвокатска колегия от 1996 г. Тя е един от авторите на текстовете на Закона за защита от дискриминация и активен участник в застъпническата кампания за приемането му. Водила е над 200 дела по случаи на дискриминация в различни сфери на обществения живот както пред съдебните органи, така и пред Комисията за защита от дискриминация.

Основният фокус на нейната работа е защита на правото на равно третиране на ромското малцинство. Представлява ромски семейства, принудително извадени от единствените им жилища пред съдилищата в България и пред Европейския съд за правата на човека.

През 2005 г. води успешни дела, свързани с признаване на дисриминационната същност на сегрегираните „ромски“ училища.

Автор е на поредица от анализи, свързани със състоянието на ромското малциство в страната, както и на редица предложения за законодателни промени, целящи да приведат българското законодателство в хармония с международно – правните стандарти за защита на правата на човека. От 2015 г. е експерт на Съвета на Европа по Програма РОМАКТ на СЕ и Европейската Комисия.

Марияна Кацарова е правозащитник, журналист и един от водещите световни експерти по правата на човека. Работила е за „Амнести интернешънъл“ в Лондон, за Адвокатския комитет по правата на човека в Ню Йорк, за Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа във Варшава. Била е съветник на Върховния комисар на ООН по правата на човека в Женева, а по време на войната в Източна Украйна, две години прекарва в Донецк, където лично води наблюдателната мисия на ООН по правата на човека. За нейния принос в освобождаването на повече от сто и петдесет човека от плен, през 2014 г. тя е отличена от Украинската православна църква с ордена „Света Варвара“ (I степен) – най-високото отличие давано на жени в православието.

През 1989 г. Марияна е един от основателите на първия свободен, десен вестник в България – „Демокрация“. През 2006 г. тя основава в Лондон международната правозащитна организация RAW in WAR (Reach Аll Women in War) – „Да достигнем до всяка жена във война“, която вече 12 години ежегодно връчва световната награда „Анна Политковская“, на смели жени от войни, за доблест и принос в областта на защитата на правата на човека във войни и военни конфликти.

През 2000 г, Марияна спомага за довеждането и поставянето в България на световноизвестната пиеса на американския драматург, Ева Енслър, „Монолози за вагината” на сцената на Театър 199 „Валентин Стойчев”. И от 2001 г. насам, Марияна и основаната от нея организация, Фондация «Общество за Справедливост», организира в България ежегодната кампания V–Day и One Billion Rising– „Един милиард се изправят – срещу насилието над жени и момичета“.

Марияна Кацарова завършва журналистика в Софийския университет и в Колумбийския университет в Ню Йорк и специализира международно право по правата на човека в Лондонското училище по икономика (LSE) и лидерство в бизнес училището на Оксфордския университет.

Генка Шикерова е журналист. Има над 20-годишен опит в сферата на комуникациите. Доктор по обществени коминукации и медийни науки. Завършила е журналистика и връзки с обществеността в СУ „Св. Климент Охридски“. Има редица специализации в страната и чужбина, сред които International Visitor Leadership Program на Държавния департамент на САЩ. Носител е на повече от 10 професионални награди, сред които голяма награда за разследващата журналистика „Радостина Константинова“ (2020), Човек на годината (2019) – Български хелзински комитет, Награда за журналистика фондация „Валя Крушкина“ (2016, 2018, 2019). През 2019 г. отказва да прие наградата в знак на протест срещу проблема със свободата на словото в България. Два пъти е носител на наградата „Достойните българи“. Работила е за bTV, NOVA TV, Свободна Европа. Автор е на десетки интервюта, репортажи, разследвания и документални филми.

Силвия Великова е журналистка в Българското национално радио. Дългогодишна съдебна репортерка и водеща на сутрешния блок „Преди всички“ в програма „Хоризонт“. Носителка е на множество награди за журналистика, сред които и тази на ВСС за обективно отразяване работата на съдебната система. През 2019 г. заедно с Генка Шикерова и Полина Паунова е отличена с голямата награда „Човек на годината“.

Алек Алексиев е актьор и продуцент, който намира време и за предприемачество и редица социални каузи. От началото на войната срещу Украйна Алексиев активно оказва помощ на бягащите от войната украинци.

От март 2022 г. той и Георги Божилов пътуват няколко пъти до границата на Молдова с Украйна като транспортират хуманитарна помощ и карат обратно десетки украински бежанци в България.

Това не е първата социална активност на Алек Алексиев, който подкрепя дейността на граждански организации: фондация „Сийдър“, фондация „От другата страна“, фондация „Заедно в час“, фондация „За доброто“.