Иван Бургов от организация „Взаимно“ получи приза „Застъпник на годината“ за борбата му за регламентирането на жестовия език. През есента на 2020 г. парламентът одобри Закона за българския жестов език и в този голям пробив за правата на глухите хора в България базова роля има именно Бургов. Той е създател и на организацията „Взаимно“, на чийто сайт помества много значима информация във видео формат в полза за глухата общност в България. За Иван Бургов бяха получени множество номинации.

От Захари Захариев:

Какво кара един човек, който отдавна живее и се е установил в Канада, да се завърне в България?
В България, която хора като него никой не „вижда“, не „чува“, не познава. България, която е на едно от последните места в Европа по социално включване на глухите хора.
А Иван Бургов е Глух. С главно „Г“. Сърцат, всеотдаен, вярващ в каузата на глухите хора в България, че могат да бъдат равнопоставени чрез българския жестов език.
Знаете ли, че глухите с главно „Г“ са онези, които се гордеят със своя жестов език и общуват основно чрез него. Това са „чистите“ глухи, които отстояват истински силна глуха общност с своя естествен и автономен жестов език, култура, идентичност и общност. Това е Иван. Без него не бихме имали силна глуха общност в България. Той е обединител и основоположник на тази общност.
Иван е човекът, който стори много чудеса в последните години и е навсякъде, където става дума за глухи хора и трябва да се “чуе” техния “глас” – било на живо или чрез видео разговори, срещи в работните групи на МТСП и МОН. Дискусии с народни представители и застъпничество българския жестов език да бъде признат като равностоен на словесния. За да може един ден глухите деца на България да излязат от сянката на аудизма и бъдат равнопоставени на своите чуващи връстници.
Завръщайки се в България Иван се впуска с изключителен замах. Уверен в промяната, която от десетилетия никой не счита за възможна. Той преодолява много изпитания и предрасъдъци по пътя на създаването на Закон за българския жестов език. Неуморно „отваря“ всяка врата в Парламента и институциите. Истински буден гражданин, който “образова” и “разплаква” народни представители. И именно неговата воля успя. Тази седмица проекта на Закон за жестовия език мина първо четене. Нещо повече – това е първият закон, който от началото на мандата обедини представителите на всички парламентарни сили да приемат единнодушно правото на глухите да общуват на своя език.
Въпреки, че е напълно глух Иван през последната една година имаше безброй безсънни нощи, хиляди имейли, съобщения, срещи. Без устремът му този закон щеше да остане извън вниманието на обществото и властите. И аудизмът щеше да продължава да предопределя бъдещето на глухата общност. Късметът беше на наша страна да имаме будител като Иван и напълно заслужено го номинираме за Човек на годината. Това един скромен приз за огромните лишения, усилия, разочарования и радости, които той изпита в борбата си за едно основно човешко право – това на език.

От Стефани Тачева:

Иван от Пловдив, който промени мисленето за глухите хора в България.
Позволете да ви бъде представен един истински будител, допринесъл за искинска промяна в живота на цяла една общност. Обхванато от статукво, институционални хватки, остарели методики глухото общество в България сякаш изглеждаше обречено да продължи десетилетия напред да бъде без своя идентичност, развитие, просперитет, интеграция, образование.
Никой дори не си помисляше да опита да преодолее всички стени от съпротива, които поддържат аудизма в България истински. Глухи деца, които не общуват със своите родители, младежи лишени от качествено образование, възрастни, които не могат да си намерят работа и разчитат на държвата, защото всички те са лишени от правото да общуват на естествения си език – този на жестовете.
България е една от последните страни в Европа, която няма Закон за жестовия език. Дори Косово прие такъв през 2012г. А без Закон развитието на общност от хиляди хора е пълен провал. Няма качествени жестови преводачи, няма образование на жестов език, няма подготвени учители, специалисти, липсва академична специалност. Глухите са напълно лишени от възможността да се изявят като хора и биват потискани от своето раждане. Аудизмът води до маргинализиране и изолиране. Това е било винаги.
До появата на Иван, който е напълно глух. Преживял всички несгоди на своето положение Иван преобърна света на чуващите, така че те започнаха да виждат „слона в стаята“. Огромният проблем с глухата общност на България. Хилядите хора, които се раждат, живетя и си отиват необразовани, неквалифицирани, нереализирани, неуспешни, неприети, неуверени. Невиди.
Иван Бургов беше този, които обедини глухите организации, влезе във всички институции, работни групи, експерти, министри, народни представители и новини за глухи. Той преобърна усещането, че всичко е обречено. И постепенно десетките чернови на Закон за български жестов език се оформиха в официален документ, който беше признат с абсолютно парламентарно мнозинство. Неговата воля, постоянство, инат, разочарования, усилия промениха всичко. Без ентусиазмът му, вярата, налудничавото мислене десетки хиляди глухи щяха да продължат да съществуват без изгледи тяхното бъдеще да се промени към по-добро.
Успехът на Иван е успех за цялата глуха общност. Той ще промени образованието в страна, живота на много хора и отношението към тях. Глухите ще станат пълноценни граждани на България. Един малък човек свърши голямо дело почти сам. Той е човек на годината!

От Ашод Дерандонян:

Нека Ви се представя, името ми е Ашод Дерандонян и бих искал не просто да номинирам личност, повече от достойна да бъде Човек на годината, а да осветля изключителни събития, които без неговите усилия нямаше да се случат в България.
Човекът, който ще ви представя е тих, скромен, благ, глух, но зад този образ бушува истинска стихия устремена към промяна, която промени из основи представата за глухата общност.
Иван Бургов – журналистът, „гласът“, лицето на глухите хора в България, който превърна жестовия език в своя кауза, с която повлече всички стереотипи, предразсъдъци, скептици във водовъртеж от промени и от мътните води на миналото започна да изплува ясен проект на глуха общност обърнат към бъдещето.
Какво беше преди г-н Иван Бургов?
До края на 2014 г. Съюзът на глухите в България се управлява от г-н Васил Панев, несменяем председател в продължение на 48 години. Статуквото, наложено от морално остарялата система, включително и силно обгрижващите социални политики на държавата водят до дълбока криза в глухата общност – маргинализация, аудизъм, липса на интеграция.
На световната карта глухите българи се оказват в изключително неравностойно положение поради липса на адекватни политики, свързани с приобщаването им в обществото им чрез жестов език. Появяват се няколко организации на глухите хора в страната в периода 2013-2016г. За съжаление глухата общност става още по-разединена. Език на омразата, недоверие, интриги, конфликти.
През 2017г. бе внесен некачествен проектозакон за българския жестов език от страна на СГБ (остарелите практики от времето на г-н Панев), който глухите не приеха.
МОН провежда първо научно изследване върху българския жестов език. Той бе доказан, че е самостоятелен и автономен.
Иван Бургов пръв поставя начало на диалог с МОН и глухите организации, като неговият призив е за обединение на глухата общност, за да може да се случи приемането на качествен закон за българския жестов език.
Диалогът, идеите, компромисите, успехите не се случиха благодарение на институциите. Те дойдоха от Иван, който неуморно убеждаваше всички във важността на начинанието. Диалог, изслушване, вяра във всеки, че има какво да допринесе.
Посланието на Иван Бургов е – Нищо за нас без нас! Заедно можем много!
Срещи с министри, специалисти, организации, глухи, международни експерти. Безкрайни усилия, диалози, спорове, опити, докато не се случи Закона за жестовия език – такъв, какъвто да служи на глухите, а не на институциите.
Изключителен успех!