Skip to main content
Наградата 2011НовиниНосители

Трудни моменти и победи в каузите на наградените (част 3)

От 17.12.2011октомври 19th, 2020No Comments

Съюзът на съдиите в България бе отличен с голямата награда „Човек на годината„ 2010 в годишните награди на Българския хелзинкски комитет (БХК) за принос към правата на човека и правозащитността.

„Съюзът на съдиите води изключителна борба. Тези съдии с превъзходно достойнство се борят срещу държавата за собствената си възможност да осъществят нашето право на правосъдие. Борят се за независимостта си от примитивно агресивната спрямо върховенството на закона изпълнителна власт, за да имаме ние, гражданите, достъп до законност. Борят се срещу покварените лобита в съдебната власт, чийто епитом е Висшият съдебен съвет – за да имаме ние качествено правораздаване от истински магистрати„, каза адв. Маргарита Илиева, заместник-председателка на БХК и председателка на журито на „Човек на годината“, при връчването на наградата.
.
.
Кой беше най-трудният момент в борбата за Вашата кауза тази година?

Нашата кауза е отстояването на основанието на професията ни ежедневно, без да му се придава смисъл на изключителност, защото това е нормата. Няма как да е лесно в посткомунистическа държава с нерешени проблеми на прехода да се отстоява независимостта на съда от непрекъснато мултиплициращите се опити и форми на нелегитимно вмешателство. Изглежда, че останалите власти нямат интерес от силна съдебна власт, която да бъде техен коректив. В този смисъл, ако ни е лесно, няма да е вярно. Актуалната ситуация е такава – налага се съдът да се брани от външни нападки и вмешателства, не само на представители на изпълнителната власт; налага се съдът да се защитава от това, че е предаден и от вътре – от собствения си кадрови орган ВСС; налага се съдийската общност да се очиства от хората, които случайно са попаднали в нашата професия, като те бъдат разобличавани. И цялата тази нетипична дейност, в която ССБ участва поради отговорен избор, трябва да бъде извършвана така, че в това противоборство по неволя, дълбоко нетипично за съда като арбитър, да не загубим своята съдийска безпристрастност и да не допринесем и сами за разрушаване на авторитета на правосъдието, като допуснем обществено вредната заблуда у хората, че всички въпроси от областта на правораздаването са общодостъпно понятни и могат да бъдат решени в обща, а не в специализирана дискусия.

Коя беше най-хубавата Ви победа?

Не мисля в такива категории. Изпитваме радост и удовлетворение от факта, че не сме сами в каузата си да защитим правовата държава. Забелязва се здравословна гражданска активност и утвърждаване на значението на организациите на гражданското общество. А също така, радост носи и фактът, че съдийската солидарност, която обединява на чистото основание – за достойнството на професията, е устойчива и съвсем непатетично ежедневно показва, че силата на правото все пак винаги изобличава илюзорното право на силата.

Фондация „Инициатива за здраве“ са наградени с грамота за „Важни стъпки напред“, за работата си за промяна на наркополитиките в България в посока зачитане правата на зависимите.

ФИЗ е регистрирана в края на 1997 г. от група професионалисти в областта на наркоманиите. През 1999 г. тя започва да реализира в София първата в България програма за обмен на игли и спринцовки сред инжекционно употребяващи наркотици, която има за цел превенция на ХИВ/СПИН и използва метода аутрич – работа директно в общността, извън институции, в естествената среда на хората, употребяващи наркотици.

Кой беше най-трудният момент в борбата за Вашата кауза тази година?

Винаги най-трудно е да започнеш нещо – особено, ако ти предстои да се бориш за трудно популяризируема кауза, каквато е промяната на политиката по наркотиците. Това е тема, в която има натрупани с десетилетия стигма, табута и непоклатими ценностни схващания. Битува насаденото вярване, че употребата на наркотици е „зло“, срещу което просто трябва да се борим непримиримо. Какво включва тази война, каква е цената й и срещу кого на практика се води тя – това са неща, които малко хора се питат и още по-малко политици. Трудно ни беше да си представим, че ще застанем срещу тази догма и ще се опитаме да представим различна гледна точка.

Коя беше най-хубавата Ви победа?

Тъй като нашата кауза не е много познато послание засега в обществото ни, най-хубавото, което ни се случи през тази година бе това, че открихме колко много съмишленици имаме и колко хора подкрепят идеите ни. Това ни дава надежда, че можем да постигнем промяна и кураж да продължаваме. Много в това отношение допринесе отличието на „Човек на годината“, защото ни окуражава и е важен атестат за това, че вървим във вярна посока!

Прочетете също Трудни моменти и победи в каузите на наградените (част 1)

Прочетете също Трудни моменти и победи в каузите на наградените (част 2)