Петя Владимирова е наградена от журито с подгласна награда „Човек на годината“. Тя е журналист в „Дневник“. Петя Владимирова беше отличена за упоритата си и безкомпромисна работа да изобличава проблемите с човешките права и свободи в България, за статиите си, които се отличават с феноменален професионализъм, открояват се с брилянтен анализ, обективност и висока журналистическа етика.
Кой беше най-трудният момент в борбата за Вашата кауза тази година?
Моментът, когато министърът на вътрешните работи на публично събитие отвърна на журналистическото ми питане по повод нападките му към съда и похвалите за МВР с риторичния въпрос: „А вие вярвате ли на българския съд!“ Онемях в отчаяно безсилие. Журналистите се спогледахме, но скандалът не намери място в централните емисии на електронните медии.
Коя беше най-хубавата Ви победа?
Простичкият факт, че острият ми коментар в „Дневник“ по повод на безпрецедентното изявление на министъра предизвика над 120 читателски мнения, от които 80 бяха съгласни, че подобно говорене от представител на политическата власт, и то силов министър, е недопустимо в цивилизованата държава. Колкото и наивно да изглежда, сред безогледната пропаганда срещу съда през 2010 и 2011 г., каквато историята на Третата българска държава не познава, дори 80 мнения могат да крепят искрицата надежда, че не всичко е загубено.
Димитър Димитров е „Активист на годината“. Той е един от най-силните и видими активисти за правата на лесбийки, гей, бисексуални и транссексуални хора в България, с изключително голям принос за популяризацията и отстояването на каузата. Tази година обаче той се отличи най-вече с необикновената си правозащитна солидарност, като поде инициативата „Цвете за свободна България“ в подкрепа на българските мюсюлмани след нападението на джамията в София. За часове стотици хора се отзоваха на неговия призив за общност и човечност в опозиция на расизма и омразата.
Кой беше най-трудният момент в борбата за Вашата кауза тази година?
Най-трудният момент беше момента, в който осъзнах, че всъщност всичко опира до правосъдната система, а тя в България, за съжаление, не действа.
Законова база в повечето случаи не липсва. Законът за защита от дискриминация задоволително добре защитава правата на ЛГБТ хората, но той изключително рядко се използва. Същият закон, както и законът за партиите, дава основание на прокуратурата и съда да забрани партия Атака и да осъди ефективно лидера й Волен Сидеров за насаждане на омраза, за подбуждане към насилие, за извършване на насилие и т.н. и т.н., но близо половин година след инцидента пред Баня Башъ, всичко сочи, че случаят отдавна е забравен от българските институции. Това едва ли ще е толкова лесно за българските граждани. Особено за тези, които се чувстват дискриминирани и застрашени от гонения, особено мюсюлманите.
Коя беше най-хубавата Ви победа?
Най-ценната победа е промяната на обществените нагласи. Все по-малко хора в България смятат, че малцинствата са опасни и повечето от нас виждат, че не може да има силна България, без тя да е сплотена и многообразна.
Програма Достъп до информация взе приза за цялостен принос към защитата и утвърждаването на правата на човека в България. Организацията е създадена през 1996 г. с основна цел подпомагане упражняването на правото на информация, насърчаване търсенето на информация и работа в посока прозрачност на институциите на централната и местната власт. И през 2011 г. ПДИ продължи да оказва правна помощ, като разгледа стотици случаи, свързани с ограничаване на достъпа до информация.
Кой беше най-трудният момент в борбата за Вашата кауза тази година?
Успехите на нашата застъпническа работа за свободен достъп до информация са резултат от усилията на много хора и това е всекидневна борба. Трудни моменти е имало и ще има, но никога не съм оценяла работата ни от гледна точка на най-трудното. Винаги е било трудно да се преодолява неразбирането на основния принцип на това право – всеки има право на достъп до цялата информация, създавана от публичните институции с малки изключения, ясно формулирани и законово обосновани. И тази година не беше изключение.
А конкретните трудности бяха свързани с:
Все още ширещата се неспособност за сътрудничество, за диалог.
Нежелание да се погледнат нещата от гледна точка на гражданите.
Това се отнася и за застъпническата ни работа по отношение на законодателството и практиките и по отношение на съдебните дела, свързани с достъпа до информация.
Понякога се отчайвам и имам чувството, че започваме винаги от начало. Това, разбира се, не е така. За 15 години много се постигна. Най-трудното е да се приеме, че застъпническата работа е всекидневна борба и предизвикателства и няма такова нещо като окончателна победа.
Коя беше най-хубавата Ви победа?
Тази награда. Това е много важно признание за всекидневните усилия на хората от екипа на ПДИ, на координаторите ни в страната да спомогнат за упражняването на едно от най-важните права – правото на информация. Още повече, че ни се връчва от една изключително авторитетна организация, работеща в областта на защита на човешките права – Българския хелзинкски комитет.
Гергана Жулева, изпълнителен директор на ПДИ
Прочетете също Трудни моменти и победи в каузите на наградените (част 1)
Прочетете също Трудни моменти и победи в каузите на наградените (част 3)