Номинация за Милена Нейова със следните мотиви:
Номинирам Милена Нейова за невероятната работа, която върши в ателие „Прегърни ме“ в продължение на повече от десет години. Ателието се намира на малката ул.“Тракия“/ пряка на „Дондуков“, чиято витрина привлича с ефирните ангели, причудливите парцалени животни, веселите рисунки, прекрасно оформените с най-чудни илюстрации детски книжки…всичко това изработено от деца, расли в институции и без родителска грижа. Изработено талантливо и с вкус, с находчивост и въображение.
През първите години Милена посрещаше в ателието деца от домове, през последните – деца от защитени жилища. Те идваха свити, потиснати, притеснени, недоверчиви. И постепенно се отваряха, ставаха по-общителни, по-уверени и заинтригувани. През тези години Милена събираше около ателието приятели с различни таланти – художници, актьори, писатели, психолози и заедно с тях учеше децата да рисуват, да съчиняват приказки, да режисират и изиграват пиеси, да изработват красиви художествени предмети, да се превъплакащат в радиожурналисти и да правят репортажи. Марта Вачкова, Снежина Петрова, Владо Пенев,Рашко Младенов, Велислав Минеков, Марин Бодаков, Зорница Христова са само някои от приятелите на ателието,чиято работа с децата им помагаше да се свързват с изкуството, да откриват собствените си таланти, да се отварят за общуване и най-вече да повярват, че са ценни и ценени, че са можещи и способни, че заслужават да бъдат обичани, че имат верни приятели и … бъдеще. С помощта на приятели от медиите пък постепенно ателието доби популярност, която помагаше за успеха на благотворителните събития, организирани от Милена – изложби с детските рисунки, базари на мартеници, търгове с изработени от децата художествени предмети, представяне на книги,издадени и илюстрирани от самите деца. Все по-смели ставаха художествените проекти на ателието през годините – например, в момента децата са съчинили край на недовършения разказ „Сляпата Вайша“, направили са свои илюстрации към него и се готвят да го издадат в луксозно коледно издание. Георги Господинов, казват, бил изключително доволен от новия живот на неговата Вайша. Освен, че за първи път се срещаха с изкуството, повечето от децата на ателие „Прегърни ме“ за първи път се срещнаха и с морето, благодарение на лагерите, които Милена успя да организира за тях.
Неведнъж ателието беше пред финнасов крах, но Милена отказваше да се поддаде на отчаянието, хвърляше се в нови проекти, откриваше нови спонсори, привличаше нови съмишленици. И така 10 години,през които повече от сто деца растяха, учеха и се развиваха обичани, обгрижвани и ценени. Някои от тях са вече големи хора с професии и образование,за които бяха подготвени именно в ателие „Прегърни ме“.
