От тази година всеки ще може да „награди“ своите фаворити още преди официалното награждаване, като подкрепи работата им. Благодарение на платформата “Човек на годината” всеки номиниран може да посочи начини за подкрепа на каузата и работата си, а всеки желаещ може да даде своя принос към каузите, в които вярва. За някои номинирани това е директно подкрепа – доброволчество или дарения. Други номинириани избират да споделят важни и интересни аспекти от работата си. Ето какво написа Руслан Трад, номиниран за „Човек на годината“ 2014.
Питали са ме. Аз самият съм се питал. Защо продължавам да пиша? Защо се занимавам през тези години с Близък изток? Защо ми пука изобщо?
Честно казано, когато човек започва проект, обвързан с емоции, често не мисли за отговорите на тези въпроси. Обмислянето идва по-късно, когато виждаш ефекта и знаеш, че мнението ти означава нещо за някого. В началото, разбира се, е любопитството. Желанието да опознаваш, откриваш, а и да дадеш гласност на своя светоглед. В течение на времето все повече започваш да се питаш защо правиш онова, което вършиш. Осъзнаваш, че е станало твое ежедневие и дори се обиждаш, когато някой те попита въпрос, чиито отговор е напълно ясен за теб.
Защо се занимавам с Близкия изток? Защо създадох Форум за арабска култура? Защо продължавам да се опитвам да разяснявам положението в арабския свят? Няколко думи се крият зад този мой избор.
Арабският свят
Арабският свят е понятие, което често е бъркано с “мюсюлмански свят”. Но има разлика – арабският свят са страните от Мароко до Ирак и от Сирия до Оман. Иран, Пакистан, Афганистан не са арабски, а мюсюлмански страни. Една от много простите причини да пиша за Близкия Изток, е именно тази – да разясня разликите на фона на голямата прилика.
Балканите и Близкият Изток са много близки. Арабската история неведнъж се е преплитала с тази на балканските народи и най-вече българския. Случващото се в „тъмното петно на картата“ – Близкия Изток и Северна Африка – често рефлектира върху нашата действителност. Процесите там почти винаги прехвърлят границите на региона. Ако не ги познаваме, рискуваме. Ако нямаме информация, попадаме под прицела на популисти, които искат да ни използват за свои цели. Повече информация за Близкия изток, по-добре за самите нас. Постепенно започнахме да осъзнаваме, че граничим с тази част от света.
За мен Близкият Изток е важна част от света, от която зависими сме и ние в един или друг аспект. Затова смятам, че е нужно да има блог като Интидар и инициативи като Форума за арабска култура.
Политиката
Политиката не бива да е мръсна дума, защото сама по себе си не представлява нещо „мръсно“. Считам, че много често желанието обществото да не се занимава с политика идва не от самата общественост, а от политици. За мнозина от тях няма нужда вие да се занимавате с политика. Но има стар закон, който често не ни казват: дори и да не се занимаваш с политика, тя ще се занимава с теб. През последните десетилетия темата за политиката е избягвана. От двадесет години насам пък, политиката е сведена до политиканстване. Да се занимавам с международна политика и отношения е не само страст, но и опит да получа отговори. Ровя се, търся, чакам информация, опитвам се да свържа точка А с точка В. Светът ни не е черно-бял. Никога не е бил. И осъзнаването на тази истина е първата крачка към разочарованието. Но това е добра новина – разочарованието води до израстване. Онова, което се случва в нашата държава е процес, който често води началото си от нещо по-голямо, което става някъде другаде.
Разбиране, не толерантност
Често ни се говори за толерантност. Ключовата дума за мен обаче, е разбиране. Какво е толерантност? Не е ли това общоприето лицемерие, подплатено с документи на ООН? Една романтична представа за избягване на проблема и разговорите за проблема. Разбирането е нещо друго. То не е просто уважение. Самото уважение може да се постигне много по-лесно и масово. От друга страна, разбирането е съвсем различна вселена. Това означава да изпиташ истински интерес към чуждото, може би ще се наложи да отмениш някой свой принцип, като “не говоря с чернокожи” и подобни. Разбира се, никой не ни кара да правим това насила, защото е личен избор. Думата толерантност е измислена, за да се замести липсата на взаимно разбиране. Считам, че в света, в който живеем днес, имаме нужда от нещо повече от това да сме толерантни към съседа. Нуждтаа е да опознаваме и да отваряме нови и нови врати. Толерантността доведе до сблъсъци в крайни квартали, до войни. Разбирането, опознаването, биха спомогнали различното да изглежда много по-безопасно, много по-цветно, много по-близко, а не обвито в тъмнина и незнание.
Защото мълчанието не е злато
Желанието да не мълчиш. Да казваш онова, което смяташ, въпреки че осъзнаваш какво те чака. Бихте се учудили ако разберете , че дори за темата, с която се занимавам, ще се намерят агресивни коментари, писма по пощата, призоваващи да спреш да пишеш, защото си бил родоотстъпник, например. Получавал съм писма със заплахи и какво ли не. Това, което пиша, често пъти не е популярно и се намират хора, които искат да остане непопулярно за българското общество.
Нито едно предаване, в което съм бил, нито една среща, нищо не е въздействало така, както ми въздейства една личност. Фелиция Лангер. Адвокат, израелка, жертва на Холокоста. Човек в пълния смисъл на думата, личност с много енергия. Заряд, който мнозина нямаме или сме загубили. Чух я да казва – важно е да не се мълчи. Ако мълчиш, ставаш съучастник. Никога не трябва да мълчиш.
Преди години видях за първи път лагерите за бежанци в Сирия. Палестинци, иракчани, тюркмени, кюрди. Хора от всякакви кътчета, хора с различни традиции, етноси, но с една съдба – бежанци. Войната ги бе пратила в тези затвори, защото лагерите са именно такива. Там имаш право единствено да съществуваш. Хората бяха пристигнали с целия си багаж и семейство. Живееха в къщурки. Тази година отново видях това. Видях колко големи стават тези лагери. Разрастват се буквално пред очите на човек. Хора от различни краища, но с една съдба. Тази гледка, този спомен, не ме напуска и едва ли ще ме напусне. Това ме кара да пиша.
Това бяха четири точки, които считам за най-важни относно причините защо продължавам да се занимавам с Близък изток. Тези причини могат да бъдат и 5, 10, 20. Всяка година може да намериш нещо ново, да различиш връзките – това правя в моята работа и се надявам да върша това и занапред.
Повече за Руслан Трад прочетете в номинацията му за „Човек на годината“ 2014 тук.