Биографията й прилича на дълъг списък от входящи и изходящи номера, подредена е грижливо като архив от документи и е пълна със скици и съдебни решения. Като доказателство, че дори и най-веселите неща в живота могат да станат прекалено сериозни, пази единствената нотариално заверена честитка за рожден ден вероятно изпращана някога. Не вярва, че 1200 приятели във Facebook са достатъчни, за да направиш революция, но въпреки това е готова да опита.
Арх. Калина Павлова може да се окаже най-необичайният кандидат за кмет на Варна на предстоящите местни избори (а нищо чудно и на национален терен). В началото на месеца няколко неправителствени организации от Варна и партия „Зелените“ обявиха, че започват обществено обсъждане във Facebook на идеята да издигнат кандидатурата й за кмет на Варна. Павлова е известна с това, че постоянно се опитва да изисква информация за устройствените планове на община Варна, бори се срещу застрояването на „Алея първа“ и бомбардира местните медии с призиви за гражданска активност. Въпреки това тя не е сред най-популярните кандидатури в града. Повечето местни мислят, че младата архитектка няма никакъв шанс.
Но Павлова може да събере гласовете на всички хора, които не са доволни градът да се управлява от един и същ кмет (които само периодично сменя политическата си подкрепа) или от политици с ясни връзки със строителни, туристически или пък фармацевтични фирми.
Как активистката влиза в тила на общината
Павлова е завършила Университета по архитектура строителство и геодезия през 2003 г. и после в продължение на три години работи в две архитектурни бюра. По ирония на съдбата както професионалната й кариера, така и биографията и на „активен гражданин“ съвпадат с началото на работата по изработването на Общия устройствен план (ОУП) на Варна през 2006 г. „Подобно задание се възлага изключително рядко и за всеки архитект е предизвикателство да участва в изготвянето му“, казва Калина. След като научава, че в отдел „Общ устройствен план“ на варненската община има свободно място за експерт, тя търси връзка с тогавашния главен архитект на града Иван Трендафилов. И безпрепятствено на 1 юни 2006 г. получава работата. „В началото нямах никакви конкретни задължения по ОУП. Първоначалната информация беше подадена към проектантите и нищо кой знае колко интересно не се случваше“, разказва Калина. „Интересното“ започва след около година, когато различни граждани започват да се интересуват докъде е стигнала работата по плана, а на нея като на експерт й се налага да вдига рамене. Поводите за „служебно“ изчервяване обаче са само част от професионалните разочарования, които й предстоят.
Как се става активен варненец
„Около година преди да започна работа в община Варна, разговарях с мой познат, които искаше да построи вила, но се беше оказало, че вместо това е влязъл в трудна битка със собственика на курорта Св. Константин и Елена, спомня си Павлова. Акционерното дружество (с мажоритарен собственик „Холдинг Варна“ АД, контролиран от група лица, популярни като ТИМ – бел. ред.) за своя сметка бе разработило градоустройствен проект на всички гранични територии на комплекса. Общините могат да протакат одобряването на тези проекти до безкрай (този на комплекса все още на фаза „предварителен проект“). В резултат на това собствениците на граничните имоти могат да строят върху парцелите си само ако се сдобият план-извадка от предварителния проект (който не е публичен) и съгласуват инвестиционните си намерения с проектанта. Последният обаче може да откаже. Или пък да налага каквито си иска условия, а най-често да прави корекции срещу заплащане. По думите на Павлова човекът, натоварен с тези преговори, е арх. Георги Митрев. Същият от края на 2007 г. оглавява и екипа, разработващ ОУП на Варна.
„Така през август 2008 г. разбрах, че трябва или да напусна, или да стана част от тази схема, тъй като и ОУП предстоеше да бъде приет като предварителен проект без обществено обсъждане. След това пътят към прилагането на схемата, „тествана“ в курорта Св. Константин и Елена щеше да бъде открит“, казва Калина Павлова. Тя избира първия вариант. Напуска общинската администрация във Варна и веднага след това подава до кмета на града искане по Закона за достъп до обществена информация, с което настоява да й бъде предоставено копие от ОУП на града. Получените два поредни отказа, контакта й с екипа на „Програма достъп до информация“ и съдебните дела, които завежда срещу варненския кмет, са и началото на кариерата й като „активен гражданин“.
Цветя за празника
През лятото на 2009 г., няколко дни след обявяването на резултатите от парламентарните избори, стана известно, че вече бившият областен управител на Варна Христо Контров е продал пет парцела от крайбрежната ивица на града с обща площ 117.7 дка на „Холдинг Варна“ АД (бивш приватизационен фонд, сега част от групата Химимпорт, известна в миналото като ТИМ). „Обявената цена на сделката за терена, който е разположен по протежение на морския бряг, бе 11.8 млн. лв., припомня Павлова, а това означаваше, че холдингът е платил по около 50 евро за квадратен метър от петте крайбрежни парцела.“ Тези факти я предизвикват за втори рунд в двубоя й за граждански достъп до информация. Този път заедно със Сдружението за оптимизиране на правосъдието и администрацията, с находчива абревиатура СОПА, „Зелена варна“, „Българско дружество за защита на птиците“, Обществения център за околна среда и устойчиво развитие, на който по-късно става член, „Обединено гражданско сдружение“ и партия „Зелените“. Всички заедно организират подписка и декларация, с които възразяват срещу сделката и искат отмяната й.
„Това се случи в дните около изборите, на които спечели ГЕРБ, спомня си Калина. Бойко Борисов току-що беше станал министър–председател и без специално да търсим този ефект, един от първите документи, които получи в началото на мандата, си беше нашата декларация.“
Следват съдебни дела, този път заведени от СОПА и партия „Зелените“. С тях се оспорва както избора на купувач за държавната земя, така и самата сделка. В този случай Павлова е по-скоро лице на гражданската кампания, но и това й носи нови емоции. За рождения си ден на 3 август 2009 г. получава огромен букет цветя и картичка. Пожеланията върху нея са „за бъдещо сътрудничество“, а подписът под тях е на бизнесмена Марин Митев, чието име се свързва с последната буква в абревиатурата ТИМ. „Признавам си, че бях притеснена от подобно внимание“, разказва Калина. Скоро след първия букет получава и sms с покана за среща на кафе, изпратена от телефонния номер отново на Марин Митев. „Знаех, че е негов покрай друга странна история, свързана пак с участието ми в кампанията срещу сделката с „Алея първа“, обяснява тя. За да активираме гражданите на Варна в защита на крайбрежната ивица, организирахме подписка. Няколко дни след началото внезапно ми се обади бившият кмет на Варна Христо Кирчев, който тогава беше депутат от СДС. Каза ми, че в момента е в кабинета на Митев и че е добре да се срещна с него, за да седнем и да се разберем. Тогава ми даде и телефонния му номер, за да му се обадя.“
Година по късно, пак за рождения си ден, отново получава от Митев букет и благопожелания. „Това беше първата нотариално заверена честитка, която получавах в живота си, а вероятно и единствената, която някога е изпращана, разказва Павлова. Този път посланието звучи по-сантиментално: „Нека светлината, която струи от вътрешната ти красота и чистота, да осветява пътя на всички нуждаещи се от нея“, цитира по памет тя. След като Павлова отказва поканите за среща, прокуратурата получава два сигнала срещу нея. „Първият беше за това, че съм поискала пари от „Холдинг Варна“, за да спра подписката, казва тя. Авторите на втората – десет от акционерите в холдинга, отидоха още по-далеч, като направиха опит да ме намесят в международен скандал. Те твърдяха, че съм ангажирана с конкурентен проект, от който лично и професионално ще се облагодетелствам.“ Става дума за проекта „Моят бряг“, финансиран от правителството на Холандия. Неговата цел е изработване на цялостна визия за развитие на черноморското крайбрежие, а в дискусиите, които са част от рамката му, Калина Павлова е участвала в качеството си на експерт още по времето, когато е на работа в община Варна. Край на този епизод от биографията на Павлова слагат две постановления на прокуратурата, с които образуването на досъдебно производство е отказано. „Това, разбира се, не означава, че съм потънала в разкош от спокойствие, смее се тя. Наложи ми се да подавам жалби до полицията, до пиша писма до посланиците на Великобритания, Германия и Холандия, с мен се свърза и немския журналист Юрген Рот.“ Наградата за всичко това идва в началото на декември 2009 г., когато Калина получава от Българския хелзинкски комитет наградата „Човек на годината 2009“ за „изключителна гражданска смелост при отстояване на обществения интерес срещу незаконни действия на местните институции в полза на частни корпорации“.
„Новото лице“
Сега Калина Павлова следи във Facebook как приятелите й реагират на идеята да бъде издигната за кмет на Варна. „Хората не са наясно с правата си и начините, по които могат да ги защитават. Това е и една от причините гражданското ни общество да е все още толкова слабо, казва тя. А когато активните му членове бъдат разпознати, естествената реакция на хората е да решат, че именно те трябва да бъдат натоварени с представителни функции.“ Разбира се, младата архитектка активист има и противници. Част от членовете на сдруженията, които се готвят да застанат зад нея, смятат, че гражданската й активност е по-скоро хоби, което я прави недостатъчно убедителна като кандидат за кмет. „Да си граждански активен е право, а не задължение, отговаря им задочно Павлова. Аз съм човек с либерални възгледи и това е една от основните причини, поради които консервативно настроените членове на гражданските сдружения не ме харесват“, обяснява тя. Сама признава, че няма политически опит и никога не е била член на политическа партия, а по тази причина вероятно й липсва необходим опит.
„Нямам нищо против политическите партии, казва Павлова. До момента обаче не съм открила тази, от която бих могла да науча нещо или която би могла да ми помогне като гражданин. С делата, които водя срещу това, което обобщаваме с понятието система, с активността си в търсенето на достъп до повече информация, с участието си във формации от неправителствения сектор във Варна мога да постигна повече, отколкото ако стана партиен член!“ По-младите членове на формациите, които я подкрепят, искат тя да започне кампанията си сама, за да покаже „новото лице на политиката“, и едва след това да бъде подкрепена от партии и граждански сдружения. Павлова обаче смята, че не би могла да се справи сама с изборите. „Партиите имат щабове и апарат, който работи за кандидата им. Няма как да бъда човекът оркестър, обяснява тя. Затова сега водим разговори за това коя от организациите, с които работим, какъв ресурс има и какво ще успеем да сглобим като кампания всички заедно.“ Твърди, че за нея кметската кандидатура не е самоцел и че би приела предизвикателството, ако е сигурна, че с нея ще тръгнат много хора, които не приемат статуквото. „Само така заедно, от позицията на властта, която имаме като граждани, можем да променим системата, твърди Павлова. Да си последователен в достатъчно дълъг период от време е способност, талант. А като всеки друг талант рано или късно той няма как да не те изведе до успеха!“
Въпреки че Калина Павлова има малък шанс на изборите, кандидатурата й е и интересен експеримент. Тя ще покаже дали активността в обществената сфера може да донесе политически капитал. Защото досега обикновено обществената разпознаваемост ставаше по обратния път.
източник: Капитал