Органите на МВР не искат и не допускат защита при взимането на първоначалната мярка – 24 – часовото полицейско задържане под стража. Това каза председателят на Висшия адвокатски съвет (ВАС) Даниела Доковска по време на дискусия за правната помощ.
Тя каза, че това е много голям проблем и посочи, че има инструкция на главния прокурор, според която на задържани трябва да се осигури адвокат до определено време, след като той пристигне. „Тази инструкция трябва да бъде наистина широко популяризирана, трябва наистина органите на МВР да се обучават да знаят, че когато работят с хора, работата е подчинена на определени нормативни правила и не може да работят въпреки тези правила“, каза тя.
Доковска подчерта, че тази инструкция ги „улеснява в пътя, който трябва да изминат, за да постигнат едно законосъобразно поведение на този стадий на процеса“. В България няма първична правна помощ, каза Доковска и обясни, че това е така, защото тя се получава с разрешението на председателя на Националното бюро за правна помощ (НБПП). Този въпрос не е уреден така, че хората да имат достъп до правна помощ. В България реално няма и безплатна правна помощ, изтъкна председателят на Висшия адвокатски съвет. Доковска посочи, че според решение на Върховния касационен съд (ВКС) се приема, че „безплатната правна помощ в България винаги е платена“.
„Бедният обвиняем е длъжен, когато получи правна помощ, но не спечели делото, да върне парите“, каза адвокат Доковска. Тя подчерта, че тези хора са бедни хора и нямат пари. Затова и ако се правят промени в Закона за правната помощ в тях да се уреди и това, „че не може бедният обвиняем да плаща“. Според Даниела Доковска особено по време на криза, колкото повече хората обедняват, толкова повече искат правна помощ и това трябва да се отчете. Адвокатката изтъкна, че бюджетът е недостатъчен и това се знае още към момента на изготвянето на закона. Това, според нея се дължи на факта, че се приемат закони без финансова обосновка. Така например с последните промени в НПК бе въведена фигурата на резервния защитник. Даниела Доковска каза, че правосъдният министър Маргарита Попова е обещала резервен защитник да се ползва по изключение за най – много по 3 – 4 дела годишно. Само за миналата година обаче са били назначени около 70 резервни защитници, за които не е имало предвидени пари. „Резервният защитник“ изкриви идеята за правна помощ, защото не се плаща за правна помощ, а за да не се отложи делото, обясни тя. Това, според Доковска е довело до абсурдната идеята да се назначават резервни защитници без всякаква необходимост. „Това е безстопанствено отношение към разходите на държавата и парите на данъкоплатците“, каза тя.
Омбудсманът Константин Пенчев смята, че правната помощ много надхвърля и рамките на закона и възможностите на НБПП. Много хора са го питали дали имат право на безплатна помощ и в 100% от случаите казвал не, защото не са от тези най – социално слаби групи. „Всеки човек се сблъсква с хиляди правни проблеми, макар и да не води дела“, изтъкна Пенчев. Той подчерта, че право на защита означава ние да знаем какви са ни правата, за да можем да се защитаваме. „От това имат нужда хората, а не да водят дела“, каза Пенчев и попита къде е държавата в този случай. Омбудсманът подчерта, че това не е достатъчно и гражданите не разбират под правна помощ безплатен адвокат, но имат всекидневни проблеми с администрации. „Аз не знам дали трябва да чакаме американският посланик да прави правни клиники? Защо ние не направим такива?“, каза Пенчев и посочи, че те могат да се правят не само от държавата, но и от адвокатските кантори.
За петте години съществуване най-много пари на НБПП са дадени през 2008 година малко над 9 млн. лв., което представлява 0,01% от БВП. Същата година в Ирландия на човек от населението се падало по 27 евро за правна помощ, а в България са се отделяли 40 цента. Увеличава се броят на хората, които ползват предоставена помощ. За 2009 година те са били 47 294, тази година се очаква да достигнат 50 000. 166 000 са случаите на правна помощ за 5 години. Това каза Вася Илиева, председател на националното бюро за правна помощ. През миналата година бюджетът на Бюрото е бил 8 млн. лв. През последните три години средно около 40 000 души искат помощ от Бюрото. Един адвокат пък получава средно около 185 лв. Сметната палата вече е правила оценка за необходимостта от правна помощ и тя е била положителна. Вася Илиева подчерта, че трябва да се разшири обхватът на безплатната правна помощ и да се въведе терминът за реална безплатна правна помощ.
Те вече подготвят изменения в закона за правната помощ. Ако норма за човек, който може да се възползва от такава помощ е това той да има доход от 65 лв, то реално се забранява достъп на много хора. Пенсионер, който получава примерно 200 лев. се смята за богат и не може да се възползва от нея. Има страни в ЕС, в които дори и консултациите при адвокат са безплатни. Това все още не може да стане в България, но може да се разшири кръгът на хората, които могат да ползват такава помощ, посочи Илиева. И от нея да се възползват всички жертви на домашно насилие, на трафик на хора, децата в риск и бежанци, например. Други промени, които се предлагат са да бъде съставен регистър на резервни защитници.
Само 25,2% от гражданите с правен проблем са се обърнали към адвокат относно начините за решаване на проблема си. Това показва изследване на Институт „Отворено общество“ – София от февруари тази година. Правото на правна помощ е непознато за преобладаващия брой граждани. На въпрос „Знаете ли, че при определени правни проблеми, ако не може да заплатите сам услугите на адвокат, имате право на правна помощ?“ 63% от хората отговарят, че не знаят. Според изводите на проучването широка информационна кампания за популяризирането на правната помощ не се е състояла. Безплатна правна помощ изобщо някога са ползвали само 1,7% от гражданите, тоест 20 души от анкетираните 1175.
Виж видео ТУК
източник: БГНЕС