Прокуратурата често безкритично „парафира“ негодни разследвания и ги внася в съда. Заради полицейските показни акции се засилва тенденцията за дела в Страсбург
Адвокат Доковска, в средата на септември Висшият адвокатски съвет (ВАС) препоръча на адвокатските съвети в страната да преустановят определянето на адвокати за служебни защитници без тяхното изрично съгласие, ако до 1 октомври не бъдат изплатени дължимите суми за положения от адвокатите труд. Какво се случи след това?
– Никой не може да бъде принуждаван да работи безвъзмездно. Задължение на държавата е да осигури достатъчно средства за безплатната правна помощ. Проблемната ситуация в България бе оценена и на международно равнище – получихме подкрепата на Съвета на адвокатските колегии и юридическите дружества (CCBE), на Федерацията на европейските адвокатури (FBE) и Международния адвокатски съюз (UIA).
В крайна сметка протестите на българската адвокатура бяха разбрани от правителството и то предвиди допълнително 3 милиона лева за бюджета на Националното бюро за правна помощ (НБПП). Иначе съдебната система щеше да блокира.
Бюджетът на НБПП поначало е крайно недостатъчен. За осигуряване на безплатната правна помощ за 2010 г. бяха необходими най-малко 10 млн. лева. Сега, след като започна лавинообразно назначаване на „резервни“ защитници, тази сума ще се увеличи. А известно е, че фигурата на „резервния“ защитник бе въведена в Наказателно-процесуалния кодекс без финансова обосновка. Ако държавата не е направила верни разчети за 2011 г., проблемът ще се възпроизведе.
Държавата не може да се оправдава с липса на средства, за да ограничава достъпа до правосъдие. Въпреки кризата във Великобритания например бюджетът на безплатната правна помощ бе увеличен от 92 млн. паунда за миналата година на 163 млн. паунда за тази година.
В доклад на „Риск Монитор“ се казва, че все още има дела, които могат да бъдат посочени като пример за шиканиране на процеса от адвокати. Съгласна ли сте с тази констатация и има ли механизъм, по който Висшият адвокатски съвет може да контролира този процес?
– Изследването на „Риск Монитор“ обхваща 18 дела. Само в 12 процента от случаите делата са отлагани заради отсъствие на адвокат или подсъдим. Не сме проучвали точно тези дела, за да зная дали отсъствието на колегите е по неуважителни причини. Във всички случаи, когато се получи сигнал за извършено нарушение от адвокат, се образува дисциплинарна преписка и се извършва проверка.
Адвокатурата провежда активна дисциплинарна дейност. Само пред Висшия дисциплинарен съд през 2010 г. са образувани 76 дела. През тази година 110 адвокати от страната са лишени от правото да упражняват адвокатската професия за определен срок.
Убедена съм обаче, че основна причина за забавянето на някои дела е некачественото разследване. То се дължи на това, че полицията в голяма степен доминира над прокуратурата, която все по-често безкритично „парафира“ негодни разследвания и ги внася в съда. В правовите държави прокуратурата ръководи полицията, а не обратното.
Преди малко повече от година сегашните управляващи заявиха твърда позиция за промяна в редица закони. Мотивът беше, че досега законите се пишели от адвокати, а вече няма да е така. Как бихте коментирали?
– Поначало законът е технократски продукт. Би трябвало законите да се пишат от експерти, а след това да се обсъждат в парламента. Не зная защо управляващите твърдят, че по-рано законите са се пишели от адвокати. Но зная със сигурност, че голяма част от законите сега се пишат в прокуратурата и в МВР. Това е изключително порочна практика, защото в наказателния процес надделяха ведомствени интереси.
Законите се правят не за да охраняват обществени ценности или субективни права, а за да създават удобство за разследващите органи и прокуратурата. Тези органи са силно изкушени да ограничават правата на гражданите. Затова и законодателството ни има полицейско-прокурорски облик. А освен всичко е извънредно некачествено, непоследователно и противоречиво.
Много е важно законите да се пишат от компетентни юристи. Още през 1834 г. един учител от Габровската Априловска гимназия – Анастас Кипиловски, е написал, че „человек без наука нито на правителството, нито на ближния си, нито на самаго Бога може да бъде угоден“.
Идеята за създаване на спецсъд вече почти е реализирана. Имате ли опасения, че този съд може да се ползва с определена цел?
– Този съд е излишен. За периода 2007 г. – деветмесечието на 2009 г. лицата, осъдени за престъпления, извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, са под половин процент от общия брой на осъдените в страната. Сега част от делата на Софийския градски съд ще се прехвърлят в друг софийски съд, а част от делата на окръжните съдилища ще се разглеждат в София. Така проблемите не се решават, а се преместват.
Освен това не е ясно в какво ще се специализират съдиите, след като организираната престъпност може да се прояви в най-различни сфери. Специализация е необходима за разследващите органи, а не за съда, който решава извършено ли е деянието и каква е правната му квалификация. Инвестицията „специализиран съд“ ще излезе много скъпо на данъкоплатците, защото съдиите ще гледат малък брой дела срещу високи заплати. Самият факт, че този съд се създава без нужда, означава, че неговото съществуване е политически обусловено. Показателно е, че най-голям сторонник на този съд е министърът на вътрешните работи, а според МВР справедливите присъди са осъдителните.
Как да се избират съдиите за този съд?
– Не зная. Законът още не е влязъл в сила. Но е важно Висшият съдебен съвет да бъде особено внимателен, за да не се създаде впечатление, че там се назначават зависими хора.
Сериозен дебат върви и по темата за специалните разузнавателни средства. Виждате ли проблеми, които според Вас трябва да бъдат решени в тази насока?
– Законодателят и Конституционният съд всъщност обезсмислиха обществения дебат. Законът ще се прилага такъв, какъвто е – с всички последици от това. На мен например ми стана известно, че по едно дело един и същ човек е разпитан три пъти като свидетел – веднъж с явна и два пъти с тайна самоличност, но под различен номер. Така обвиняемият е бил заблуден, че срещу него свидетелстват трима души. Ако прокуратурата не реагира на това, значи тя е съгласна да генерира престъпност.
Медиите писаха, че 100 млн. лева се харчат за специални разузнавателни средства. Как се нарича държава, която има 100 млн. лева за подслушване, а няма 10 млн. лева за безплатна правна помощ? При това се оказва, че само 3 на сто от специалните разузнавателни средства се използват в наказателните дела, а само 1 процент са допринесли за осъждане на подсъдимите. 99 процента неефективност на разходите – това е повече от показателно! Хората живеят с усещането за разюздана полицейщина. Поражда се недоверие и в съда, който на практика стимулира полицейщината, като удовлетворява всички полицейски искания.
Все повече обвиняеми и подсъдими водят дела в Страсбург заради нарушени права (незаконен арест, нарушени права). Мислите ли, че тази тенденция ще се засили?
– Тази тенденция вече е засилена. Най-вече заради показните акции на МВР, които унижават хората и поставят под съмнение справедливостта на процеса. И заради публичните изявления на представители на изпълнителната власт, които представляват натиск върху независимата съдебна власт. Освен това законодателят отново въведе фигурата на „вечния обвиняем“ както го наричат журналистите. А България най-често е осъждана в Страсбург заради бавност на досъдебното производство.
Самоцел ли е на прокуратурата и МВР да арестуват и да искат постоянно задържане на обвиняемите?
– Това се дължи на незачитането на основни правни принципи, на професионално безсилие и силово мислене. Съдът в Страсбург нееднократно е посочвал, че ограничаването на свободата преди постановяване на присъдата трябва да е изключение, а не правило. Полицейското задържане за 24 часа у нас е почти безконтролно, защото съдебният контрол е неефективен. Освен това прокурорите считат за свое право да задържат някого за 72 часа. А те нямат такова право. Те могат да задържат обвиняемия до 72 часа за отвеждането му в съда. След задържането те са длъжни незабавно да отведат обвиняемия при съдията.
За жалост основната енергия и повечето усилия на МВР и прокуратурата се изразходват за мерките за неотклонение. А това накърнява правата на гражданите и коства много пари на държавата.
източник: БТА