Skip to main content
UncategorizedНовини

Декларация на Европейското антирасистко гражданско движение

От 02.11.2010октомври 19th, 2020No Comments

Днес Европейското антирасистко гражданско движение (European Grassroots Antiracist Movement) публикува своята първа декларация (вж. пълния текст по-долу). Декларацията е подкрепена от най-влиятелните организации в Европа, работещи в защита на човешките права. Български хелзинкски комитет е една от подкрепилите текста организации.

БХК призовава медиите да публикуват пълния текст на декларацията, както са се ангажирали да направят много европейски издания, начело с френския вестник Le Monde.

За европейско антирасистко гражданско общество!

Нашата оценка е ясна: докато расизмът и антисемитизмът продължават да се разпространяват в Европа, гражданският и политически отпор досега бе ограничен и безпомощен да спре тази напаст.

Скорошните избори в Швеция, Унгария и България, както и споразумението за коалиционно правителство в Холандия, потвърждават тенденцията: политическият расизъм напредва и печели изборни победи навсякъде в Европа.

Подтикнати от икономическата криза и социалното недоволство и особено от растящите напрежения, свързани с националните идентичности, които обхващат нашия континент, расистките партии изсипват своите традиционни послания в сърцето на обществения дебат и в правителствените програми.

Тяхното растящо електорално и идеологическо влияние е по-бързо от светкавица, като някаква ужасяваща игра на домино, където европейското обществено мнение възприема нелепите аргументи, като в примера с разразилите се напоследък дискусии, които лепнаха етикета на ромите като опасен народ.

Шествието на тези идеи може да се обясни както с транснационалните връзки, съществуващи между расистките движения, така и с липсата на интелектуални, политически и идеологически конструкти, необходими за противопоставяне на расисткото слово. Тази липса се дължи преди всичко на трудностите, които много европейски страни изпитват при изправяне срещу собственото си минало: Холокостът, италианският фашизъм, колониализмът в пост-колониалните страни, тоталитаризмът в Източна Европа – списъкът може да се допълни.

Поради това не е изненадващо, че публичните реакции бяха твърде слаби при заклеймяването на януарските погроми срещу чернокожи в Росарно, Южна Италия, стигматизирането на ромите във Франция, насилствените им прогонвания от жилищата в България, Гърция, Сърбия и Румъния и техните убийства в Унгария, враждебните анти-мюсюлмански коментари, които се разпространяват в Германия, Дания и другаде в Западна Европа, расовата дискриминация, на която много европейски граждани са изложени всекидневно.

В светлината на тези смущаващи развития, ние твърдо се противопоставяме на политическите сили, които градят своята сееща омраза реч, възползвайки се от тези проблеми. Ние не приемаме мюсюлманите да бъдат заклеймявани като терористи и заплаха за идентичността, ромите да бъдат пропъждани, евреите да бъдат бити, принуждавайки ги да крият своя произход, не приемаме животът на тъмнокожите да бъде под угроза.

Ситуацията зове за спешни действия по изграждането на антирасистко европейско гражданско общество, което да съживи мечтата за европейската мечта без граници.

Нашата европейска мечта е да живеем на континент, където хората имат свободата да определят своята съдба, без ограничения от произход или принадлежност към една или друга общност. Нашата европейска мечта е да изградим включващи общества, където равенството между гражданите е закрепено със закон и реално приложимо в живота.

За да вдъхнем живот на тази мечта, ние искаме гласът ни да бъде чут, гласът на десетки хиляди активисти от цяла Европа, които ежедневно се борят срещу расизма и антисемитизма, гласът на жертвите, които прекалено често биват лишавани от възможности за защита или влияние, за да се борят сами за правата си.

Ние ще покажем нашата солидарност с тази кампания като организираме местни инициативи, за да предизвикаме промяна в нашите общества. Особено внимание ние ще отдадем на борбата срещу расовата дискриминация на работното място, в достъпа до жилище, в достъпа до услуги, и т.н.

Периодите на криза се характеризират със силното изкушение да се търсят изкупителни жертви. Този вид разпалване на омраза, обаче, който се подклажда от чувство на безнадеждност, само може да доведе до насилствен и деструктивен край на нашите ценности и общества. Ние няма да позволим омразата да се шири свободно из Европа като й се противопоставим решително.

Задачата да се построи Европа, в която расизмът и антисемитизмът нямат място, е огромно предизвикателство, но ние имаме Справеливостта на наша страна и силата да се борим за тържеството на този идеал.

Писмото е подкрепено от следните организации:
Алма Масич, директор, Youth Initiative for Human Rights, Босна и Херцеговина
Анжела Скалцо, президент, SOS Razzismo, Италия
Анне Нилсен, председател, SOS mod Racisme, Дания
Ахмет Моавия, координатор, Greek Forum of Migrants, Гърция
Балаж Денеш, изпълнителен директор, Youth Initiative for Human Rights, Унгария
Бенжамен Абтан, генерален секретар, European Grassroots Antiracist Movement
Борис Раонич, директор, Youth Initiative for Human Rights, Черна гора
Бруно Филипс, президент, Karawanserei ev Dresden, Германия
Вану Жереги, изпълнителен директор, Moldovan Institute for Human Rights, Молдова
Дион Абдоелхафиезхан, президент, King Movement Foundation, Холандия
Дитер Шиндлауер, председател, ZARA, Австрия
Доминик Сопо, SOS Racisme, Франция
Ерика Мухи, директор, NEKI, Унгария
Илзе Брандс Керис, председател, FRA
Ирена Бихариова, председател, Ludia proti rasizmu, Словакия
Йежи Йедлицки, председател, Open Republic Association, Полша
Кари Хелен Патрапули, директор, Norwegian Center Against Racism, Норвегия
Красимир Кънев, председател, Български хелзинкски комитет, България
Кристина Коурос, генерален секретар, Finnish League for Human Rights, Финландия
Лина Гидлунд, проектен координатор, Swedish Anti-Discrimination Bureaux, Швеция
Маргарета Матаке, изпълнителен директор, Romani Criss, Румъния
Мариам Осман Шерифей, председател, Center Against Racism, Швеция
Марчин Корнак, председател, Never Again!, Полша
Мая Мисич, директор, Youth Initiative for Human Rights, Сърбия
Мерле Харуоя, член на УС, Estonian Institute for Human Rights, Естония
Патрик Н’Сиала Киезе, член на УС, Kif kif, Белгия
Раба Гьоши, изпълнителен директор, Youth Initiative for Human Rights, Косово
Теа Дабич, програмен координатор, Youth Initiative for Human Rights, Хърватия
Трул Примдал, проектен координатор, NoNAR – Nordic Network Against Racism, Дания
Филип Зондерегер, изпълнителен директор, SOS Mitmensch, Австрия
Юлия Коваленко, адвокат, Legal Information Centre for Human Rights – LICHR, Естония