Пациенти на хемодиализа сигнализираха, че нямат никаква възможност да пътуват извън населеното място, което обитават, защото се натъкват на откази от центрове за диализа да поемат нови пациенти, пък било то и само за една процедура.
„Преди имаше някаква възможност да отидем за ден-два някъде, като се уговорим с центъра по хемодиализа в града. Сега вече не ни искат”, споделя Иван Тодоров от Пловдив, който трета година е на диализа. „Всяка година ходех във Велинград за 5 дена – да напуснеш Пловдив, да се почувстваш малко жив”, разказва Иван. Тази година обаче от болницата във Велинград му отказали животоподдържащата процедура с обяснението, че са направени съкращения на персонал и нямат възможност да приемат чужди пациенти.
„Не можеш да отидеш никъде, навсякъде отказват”, твърди и Донка от Карлово, която от 20 години е на диализа. През юли двете с нейна приятелка също решили да отидат за няколко дни във Велинград, но и те се натъкнали на отказ, въпреки че години наред преди това са ползвали услугите на местния център при необходимост. В курорта Албена пък им поискали по 200 евро на процедура, защото диализният център там е частен. „В Гърция съм ходила, там няма проблем – изобщо нищо не ти искат, само се обаждаш по телефона и отиваш, докато тук, в България, е много трудно”, казва Донка. Според нея това се дължи на финансирането и липсата на апарати в наши болници.
„От тази година пациентите не могат да се движат между диализите, защото им се отказва категорично, без да се дават обяснения, но всички знаем по какви причини. Самата диализа като процедура вече се купува от болница и шефовете на болници нямат полза да приемат пациенти от други болници, по простата причина, че ще бъде изчерпан ресурса на самата диализа. Това означава, че българският пациент на диализа тотално е завързан, закрепостен и закован за машината, на която е закачен в началото”, обясни Иван Димитров от Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания.
От тази година здравното министерство възложи на лечебните заведения, в които се извършва хемодиализа, сами да закупуват необходимите лекарства и консумативи, както и да осигуряват транспорт за пациентите. За всяка извършена диализна процедура на болниците се превеждат по 60 лв. за самата дейност, по 66 – за лекарства и медицински изделия, и по 14 за транспорта. Лечебните заведения трябва сами да организират търговете за необходимите лекарства и консумативи и да планират нужните количества, а всяка непредвидена промяна в потока от пациенти заплашва да изкара сметките им криви.
„Диализните центрове нямат право да отказват лечение, в подобни случаи пациентите могат да сигнализират в РЗИ или МЗ”, съобщиха за Zdrave.net по повод на сигналите от пресцентъра на здравното министерство. Досега в МЗ има постъпил само един подобен сигнал за диализния център във Велинград и по него е назначена проверка.
източник: Zdrave.net