Казвам „имигранти” и ми звучи малко странно да ги наричам точно така, защото думата „имигрант” се свързва с човек, който се движи, а в случая става дума за най-закрепостените хора, които познавам. Същностна черта от правния вакум, в който тези хора са попаднали, е че са лишени от основното човешко право да пътуват. Те живеят в България от дълги години – някои от тях са дошли в България като деца с родителите си и са прекарали тук целия си съзнателен живот. Въпреки това, обаче, Системата ги отхвърля като „нелегални” имигранти и не предвижда уредба на техния статут. За съществуващата законодателна система в България тези хора просто не трябва да са тук и толкова. Въпреки, че миналата година тяхната кауза събра безпрецедентна гражданска подкрепа, законодателните изменения, които бяха приети са крайно недостатъчни да решат проблема. Новоприетата разпоредба даде право на пребиваване само на хората от бившите съветски републики, които живеят в България от преди 1998г. насам и които могат да представят документ от посолството на държавата, в която са родени, че не са нейни граждани. Поради третото условие – документ от посолството, че не са граждани – огромната част от дългосрочно пребиваващите имигранти без документи в България остават отново без разрешено пребиваване, дори и да отговарят на първите две условия за произход от СССР и пребиваване у нас от преди 1998г. Да не говорим и за всички останали хора, които са в България от не по-малко време, но не са от бившия СССР. Според българския закон, тези хора остават в една абсолютна безизходица.
Защо заглавието е „лъчи надежда” тогава? Имам предвид две важни решения на Върховния административен съд на Република България, които утвърждават смелите решения на компетентни съдии от административните съдилища в страната. Става дума за съдебните решения, в които – позовавайки се на Европейското право – българският съд отсъжда в полза на Нарек и Давид.
Нарек
Нарек е роден в Армения, но живее в България от повече от 17 години. Съпругата му е българска гражданка, от която има дете, също с българско гражданство. Според Закона за чужденците в Република България, обаче, Нарек няма право да пребивава в България, наложена му е заповед за принудително отвеждане до границата и забрана да влиза в страната ни за десет години. Живее като „нелегален”, без разрешение да е тук.
Едно. С решение от 24.02.2010г. Административен съд – Варна прави първата прецедентна стъпка като отменя отказа на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) да предостави хуманитарен статут на Нарек. Съдът приема доводите на Нарек, че отказът нарушава основното му човешко право на личен и семеен живот предвид трайните му социални и семейни връзки в България и липсата на такива в Армения.
Въпреки че решението на Варненския административен съд е задължително и не подлежи на обжалване, ДАБ не го спазва и издава нов отказ, който вече подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.
Две. По жалбата на Нарек срещу новия отказ на ДАБ, на 24 ноември 2010г. тричленен състав на Върховния административен съд отмени отказа на хуманитарен статут и отбеляза, че ДАБ не е обсъдила представените от Нарек доказателства за социалната и семейната му интеграция в България. Българският съд се позовава и на решение на Съда на Европейския съюз относно предоставянето на разрешение за пребиваване на родител на дете – гражданин на Европейския съюз. Държавната агенция за бежанците подава касационна жалба срещу това съдебно решение.
Три. На 01 юни 2011г., петчленен състав на Върховният административен съд отхвърли касационната жалба на ДАБ и остави в сила съдебното решение на предходната инстанция. Това съдебно решение на най-висшата инстанция по административни дела в България е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване. Председателят на ДАБ следва да го изпълни и да предостави хуманитарен статут на Нарек.
Законовата разпоредба, на която се основава този съдебен пробив, е член 9, алинея 8 от Закона за убежището и бежанците, предвиждащ, че хуманитарен статут може да бъде предоставен „и по други причини от хуманитарен характер”.
Четири – предстои! Остава да видим дали сега ДАБ ще изпълни решението на Върховния съд да предостави хуманитарен статут на Нарек.
Давид
Да, става дума за любимия на Аревик от Армения, който от шестгодишен живее в България, вече в продължение на 19 години. Майка му, баща му и сестра му имат разрешения за постоянно пребиваване в България, но Давид остава без разрешение и без правна възможност според българския закон да получи документи за самоличност. Поради „нелегалния” статут на Давид, неговата любима Аревик и синът им Ерик, роден през 2010г. в България, са също „нелегални”.
Едно. След като затварят бременната му годеница Аревик в Бусманци, за да я депортират, МВР-Монтана решават, че е крайно време да издадат заповед за депортиране на „нелегално” пребиваващия в България Давид. Налагат му и задължение да се явява ежедневно в полицията на „подписка”. Давид обжалва в съда.
Две. На 17 май 2010г. Административен съд – Монтана отмени заповедта на директора на МВР-Монтана за принудително отвеждане до границата на Давид. Изпълнението на заповедта е спряно, а МВР-Монтана обжалват пред Върховния административен съд.
Три. На 02 юни 2011г. Върховният административен съд отхвърли касационната жалба на МВР-Монтана и остави в сила съдебното решение на предходната инстанция. Следователно, българските власти нямат право принудително да извеждат Давид от България, независимо от това дали националният закон предвижда възможност или не той да получи разрешение за пребиваване.
На това място следва да отбележим, че по случая на Давид и Аревик през 2010г. въпросът за имигрантите без документи в България получи безпрецедентен обществен отзвук и подкрепа. Именно тази активност на гражданското общество създаде благоприятната среда, в която бяха приети макар и минималните изменения в закона за чужденците. Все още не е ясно обаче дали МВР ще приеме, че Давид попада в обхвата на измененията, даващи право на пребиваване – той не е в състояние да представи изискуемия документ от арменското посолство, че не е гражданин на Армения. Едно е ясно, обаче – Давид има право да остане в България, тъй като миграционните власти нямат право да го депортират. Така че разрешаването на правния вакум относно разрешенията за пребиваване на хората в положението на Давид се очертава като неотложно задължение на държавните органи, прилагащи европейското право.
Нека вярваме, че тези две съдебни решения, приличащи на трудно проправящи си път проблясъци, ще се умножават и ще превърнат тъмнината в светлина.
адв. Валерия Иларева, доктор по Право и Международна миграция
източник: Правна клиника за бежанци и имигранти