Промяна в Закона за СРС е необходима и неизбежна. С нея трябва да се гарантира по-сериозен предварителен съдебен контрол, както и последващ контрол върху прилагането на СРС, да се реши въпросът за съществуването на независим орган за контрол върху прилагането и унищожаването на СРС, да се уреди правото на гражданите да бъдат информирани, когато са станали обект на подслушване и и следене и да търсят обезщетение за това, да се реши въпросът с пълната идентичност с информацията, постъпила при заявителя, както и още много други проблеми. Това стана ясно на кръгла маса на тема „Необходими законодателни промени в нормативната уредба на специалните разузнавателни средства“. Събитието се проведе в Народното събрание под домакинството на подкомисията за контрол на СРС. В него участваха ръководителите на всички заинтересовани институции – Министерството на правосъдието, МВР, ДАНС, Комисията по сигурността на информацията, прокуратурата, Върховния касационен съд, адвокатурата и др., както и неправителствени организации.
Работна група в Министерството на правосъдието вече подготвя промени в няколко насоки, заяви министър Маргарита Попова. Търси се уредба, която да гарантира съдебен контрол, включително и последващ върху прилагането на СРС, включително и когато те са събрани извън наказателното производство, Заявленията за СРС трябва да са подробно мотивирани. Гражданите трябва да бъдат уведомявани, когато са били обект на проследяване, а с промени в Закона за отговорността на държавата и общините ще се създаде възможност те да търсят обезщетение, ще се регламентира административно-наказателната отговорност по Закона за СРС. Според министър Попова не се налага създаването на самостоятелен независим орган за контрол на СРС, достатъчно е да се укрепи капацитетът на действащата парламентарна подкомисия, която „е дала заявка, че може да се справи“.
Противоположно мнение изказаха много от другите участници в срещата, според които е очевидно, че подкомосията не може да има нужния капацитет. Бившият депутат от НДСВ Владимир Дончев, представител на Института за модерна политика дори нарече това изказване на министър Попова лековато, което принуди водещия Явор Нотев, ротационен председател на парламентарната подкомисия да направи забележка, че лековати заключения в залата не са казвани. Според г-н Дончев, с две-три секретарки в повече няма да се постигне нужното увеличаване на капацитета на комисията, за да осъществява тя текущ и постоянен контрол. Без съмнение е необходимо да се възстанови съществуващия преди независим орган – Бюро за контрол, като изборът на членовете му трябва да се осъществява с публични консултации с гражданското общество, каза и председателят на Института за модерна политика Борислав Цеков.
Парламентарната подкомисия трябва да бъде похвалена за своята работа дотук, но тя няма как да осъществява нужния контрол върху СРС, категорична е и адвокат Емилия Недева от името на Асоциация за европейска интерграция и права на човека – организацията, която през 2007 г., заедно с председателя си Михаил Екимджиев спечели дело срещу държавата пред съда в Страбург заради Закона за СРС. При 15 900 разрешени СРС за м. г. и 1900 ВДС, изготвени на тяхна основа, комисията няма капацитет само да уведоми гражданите, които са станали обект на неоснователно проследяване. Тези функции трябва да се възложат на национален орган, който да бъде на подчинение на парламентарната подкомисия.
И адвокат Недева и адвокат Алексанъдр Кашъмов, който е в работната група към Министерството на правосъдието, са категорични, че държавата все още не е изпълнила решението на Страсбург от 2007 г. и при подготовката на промените трябва да върви по неговата схема. И двамата защитници поставиха въпроса за дефиницията на понятието „национална сигурност“. Емилия Недева изрази категорично несъгласие с формулировката на министър Попова, че трябва да се търси дефиниране на понятието“национална сигурност“ за нуждите на закона за СРС – не може да се търси различие за „нуждите на един или друг закон“.
А според адвокат Кашъмов е абсурно определението в преходните разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация, където „националната сигурност“ е дефинирана включително и чрез благосъстоянието на нацията. Няма друга система по света, където в обхвата на националната сигурност да е благосъстоянието на гражданите, заяви Кашъмов.
Според повечето изказали се, дейността по подслушването трябва да остане в МВР. Всичко друго би означавало да се разкъсат оперативни функции, каза главният прокурор Борис Велчев.
Според Велчев въпросът със СРС-тата трябва да се разглежда прагматично, вместо те да се сатанизират. Броят на поисканите и разрешени СРС непрекъснато нараства, а „системата има определен капацитет и той трябва да бъде натоварен така, че резултатите от използваните СРС да постъпват при заявителя своевременно и пълноценно“. Затрупването на системата с нови и нови СРС, води до забавяне на резултатите от тях или до филтрирането им, така те губят смисъла си, смята Велчев. Според него едно от възможните разрешения е да се ограничи списъкът от тежки престъпления, за които е допустимо да се прилагат СРС. Освен това, колкото по-малко политически лица имат достъп до използването на специални разузнавателни средства, толкова по-добре. Той не вижда причина точно министърът и заместниците му да подписват разпореждания за СРС, вместотова да правят други служители на ведомството.
Председателката на Висшия адвокатски съвет Даниела Доковска също смята, че трябва да се ограничи кръгът на престъпленията, за които е възможно прилагането на СРС. При това критерият за прилагането им не бива да е тежестта на наказанията, без да се отчита естеството на престъплението и дали въобще е възможно то да се разследва със СРС. Има немалко тежки престъпления, при които е неуместно прилагането на СРС. Според адвокат Доковска правилният подход е изричното изброяване на съставите на престъпления, за които може да се прилагат СРС – според естеството им. За да има ефективен съдебен контрол, съдът трябва да има фактите, каза Доковска и припомни сентенцията „Дайте на съда фактите, за да ви даде правото!“. Съдебният контрол ще е ефективен, когато на съда се предостави оперативното дело и мотивирано искане защо е необходимо прилагане на СРС. Друго важно условие е създаването на единен регистър в прокуратурата и съдилищата за цялата страна. Няма причина съдът да приема като законни искания за СРС, направени в нарушение на подсъдността, каза Доковска. Освен страхът да не бъде обвинен, че препятства борбата с престъпността. Мотивирането на разрешението за СРС е един от акцентите и в решението на Съда в Страсбург, заяви адвокат Емилия Недева. „Чух, че някои съдии са възразили, че нямат време да четат оперативното дело при всяко искане. Оперативното дело задължително трябва да се дава, а съдията, който няма време да го чете, но има смелостта да интервенира в човешките права на гражданите, трябва да си понесе отговорността“, казва адвокат Недева. Малко след нея се изказа зам.-главният прокурор Галина Тонева, според която акцентът върху съдебния контрол при разрешаването и последващия контрол е „поредно доказателство за недоверието към другите институции“. И още – „натоварването на съда да вземе участие в планирането на разследването е вече прекомерно“.
В противовес на категоричните изказвания на повечето участници, че България все още не е изпълнила решението на Съда в Страсбург от 2007 г. по Закона за СРС, министър Цветан Цветанов още в началото заяви, че „в момента българското законодателство съответства на европейското“. А Европейската комисия вече „каза, че няма нарушаване на европейски норми“. Тези констатации на министър Цветанов обаче някак останаха без коментар – покрай другото му съобщение, че полиграфско изследване на служители заради скандала с подслушаните разговори на директора на Агенция „Митници“ Ваньо Танов показало съпричастност на служител на ДАНС към изтичането на записите от СРС. А за служител на СДОТО към МВР –Добрич „има подозрения за изнасяне на информация, но той просто нямал необходимата подготовка и е проявил немарливо отношение, за което ще се насрочи дисциплинарна проверка“. Някои от присъстващите юристи изразиха удивлението си, че чрез полиграф може да се идентифицира дори умисъл.
Източник: сп. Правен свят