С председателя на Висшия адвокатски съвет Даниела Доковска разговаря Силвия Гурмева
– Г-жо Доковска, получихте наградата “Човек на годината” от Хелзинкския комитет за последователната ви позиция срещу опитите на властта да създаде законодателство, ограничаващо правата на гражданите. Има ли криза в законотворчеството в момента?
– Да, има криза на жанра. Законодателството е нестабилно, непоследователно и противоречиво. Наказателната политика се изразява във формулирането на нови престъпления и завишаване на санкциите.
Правомощията на полицията и прокуратурата се разширяват за сметка на правата на гражданите. Засилването на наказателната репресия надхвърля санкционния капацитет на държавата. Затова хиляди дела се прекратяват по давност.
– Вие подкрепяте прокуратурата в усилията й да разследва десетките случаи на смърт в домовете на деца с увреждания. Трябва ли да има обвинени за безхаберието на държавата?
– Колегите от Българския хелзинкски комитет съвместно с прокуратурата са извършили детайлно и много добросъвестно проучване на 26 дома за деца и младежи с умствена изостаналост.
Установяват се данни за извършени престъпления, сега се разследва авторството. В правовата държава нито едно престъпление не бива да остане ненаказано. Прокуратурата трябва да бъде подкрепена в тази значима дейност.
– Станахме свидетели на шумни арести. По телевизията видяхме прокурор да заповядва на бивш министър: “Като всеки престъпник – на земята”, бивш съветник на ДАНС окован с белезници и др. Много често обаче виждаме оправдателни присъди по тези дела. Съдът, адвокатите или законите пречат на МВР и прокуратурата да ги приключат успешно?
– Изглежда, че у нас полицията и прокуратурата се борят за рейтинг, затова са толкова шумни. Полицията демонстрира власт вместо професионални умения. Прокуратурата става все по-безкритична към полицията. Свидетели сме на парадоксална липса на идея за разделението на властите. Представители на изпълнителната власт раздават присъди, назидават съда, рушат доверието в правосъдието. Така ерозира фундаментът на държавата.
Тези дела, за които ме питате, всъщност целят пропаганден ефект. Участвала съм в доста такива процеси – в тях ентусиазмът на обвинителите е много по-силен от доказателствата.
Иска ми се да вярвам, че огромният натиск върху независимия български съд няма да смаже съпротивителните му сили. Иначе гражданите нямат никакъв шанс.
– Променихте ли позицията срещу създаването на специализиран наказателен съд, след като от ГЕРБ се отказаха той да гледа делата срещу министри, магистрати, депутати и хора на високи постове?
– Венецианската комисия отбелязва, че доколкото България има проблем с високото ниво на корупция сред съдиите и прокурорите, изглежда, че създаването на специализиран съд и прокуратура е пропорционален отговор на проблемите с корупцията в българската държавна и съдебна система.
Мотивите към законопроекта обаче са съвсем други. Явно правителството е успяло да убеди комисията, че редовите магистрати у нас са корумпирани. Това са голословни твърдения.
В България има само едно обвинение срещу съдия за получен подкуп, това във Варненския административен съд.
Специализираният наказателен съде излишна и скъпо струваща инвестиция с предвидими негативни последици.
– Адвокатурата, а и юристите на правителството се противопоставиха на идеята за гражданска конфискация без присъди, въпреки че Венецианската комисия даде зелена светлина на законопроекта. Защо смятате, че с приемането му комисията “Кушлев” ще погне обикновените хора, а не онези, натрупали необяснимо богатство?
– Този закон поставя в зависимост всички български граждани, които имат имущество над 60 000 лв.
Според изследване на “Отворено общество” и Центъра за либерални стратегии той може да засегне от 80 000 до 400 000 домакинства. Новластта не може да преследва всички, нали? Логично е да преследва тези, които не са й привърженици. Рискът от произвол е предвидимо висок.
– Според някои МВР прилага двоен аршин при разгласяване на СРС. По неприключилото дело за смъртта на бебето от Горна Оряховица чухме диалозите между лекарите от парламентарната трибуна, а делото “Октопод” бе секретно заради записи на арестанти, които са наясно, че ги подслушват.
– Проблемът не е на министъра, а на прокуратурата. По закон министърът на вътрешните работи не може да разполага с тези СРС-та, той не е орган на наказателния процес. Отговорността е на този, който му ги е дал и му е разрешил да ги чете публично. Когато не се спазва законът, винаги има “двоен аршин”. В случая тревожна е симбиозата между МВР и прокуратурата.
– Не сме ви виждали по дела срещу хора от подземния свят. Избирате ли си клиентите, които да защитавате?
– Мисля, че по-скоро те ме избират.
– Случвало ли се е да защитавате базплатно?
– Многократно.
– По какви дела?
– Не мога да коментирам личните си взаимоотношения с клиентите си.
– Какво успяхте да промените и какво – не, в работата на адвокатурата през изминалата година?
– Адвокатурата е консервативна институция. При нас винаги има традиция и приемственост. Всеки нов състав на Висшия адвокатски съвет стъпва върху постигнатото през годините.
Предизвикателствата пред адвокатурата винаги са били много, но сега са повече от всякога.
Адвокатурата действа във враждебна институционална среда. Колкото повече натиск се упражнява срещу съдебната власт, толкова повече тя търси причините извън себе си и най-лесно ги намира в адвокатите.
Някои членове на Висшия съдебен съвет дори превърнаха темата за “лошите” адвокати в лична кауза. Това развращава по-неопитните магистрати, те започват да гледат на адвокатите като на пречка в процеса. Така процесът се лишава от необходимата процесуална култура и се застрашават правата на гражданите.
Но аз съм оптимист. Ведин момент държавата ще стане цивилизована, ще осъзнае, че без защита няма правосъдие. Написали са го още древните римляни, но не всички могат да го разберат.
ВИЗИТКА
Родена на 20 март 1952 г.
авършила е право в СУ “Св. Климент Охридски”
От 1976 г. е адвокат по наказателни дела
Хоноруван преподавател по наказателен процес в Софийския университет и член на настоятелството на висшето учебно заведание
Член е на правната секция на Съюза на учените в България, както и на Българската асоциация по криминология
От 1 април 2008 г. е председател на Висшия адвокатски съвет.
източник: 24 часа, 29 Декември 2010