Мая Донева e номинирана от Елица Кюмюрджиева и Деница Любенова със следните мотиви:
Мая Донева е вдъхновяваща и много смела млада жена, международен експерт и лектор в областта на социалната политика. В професионалната ѝ биография се пресичат темите за политики за хора с увреждания, човешки права и социални иновации. Кариерата ѝ е възходяща и след много успешното ѝ управление на „Карин дом“ тя става генерален секретар на EASPD, което налага да се премести с цялото си семейство в Брюксел.
Номинирам Мая Донева за наградата „Човек на годината“ заради смелостта ѝ да заведе дело от стратегическо значение срещу бившия си работодател в Брюксел заради чувствително по-ниското ѝ трудово възнаграждение спрямо преходния заемащ същата длъжност. Тя стартира кампанията #be_disappointing, за да осветли подобни порочни практики в структурите на ЕС, като на фокус излизат следните проблеми: – нарушаване на трудовите права на жените; – нарушаване на правото на равно заплащане на жените при заемане на една и съща позиция и при еднаква квалификация с мъжете кандидати; – липса на прозрачност и равнопоставеност в част от големите мрежи на ЕС при наемане на жени – особено на високи постове, в различните структури и „чадърни“ организации на Съюза; – двоен стандарт спрямо експертите от Източна Европа; – двоен стандарт спрямо жени експерти от Източна Европа;
Мая Донева е преодоляла собствените си страхове и негативни преживявания, за да разкаже публично историята си, да заведе дело и да стартира международна кампания, за да осветли тези проблеми и да потърси начин да „хвърли камък в блатото“, така че да бъдат предприети стъпки за тяхното решаване. Тя излиза срещу тези предизвикателства като висококвалифициран експерт и майка на 3 деца, превръщайки се в ролеви модел за всички момичета и млади жени и показвайки, че семейството и кариерата не са несъвместими.
Мая Донева е международен експерт и лектор в областта на социалната политика. В професионалната й биография се пресичат темите за политики за хора с увреждания, човешки права и социални иновации.
През първите месеци на една от ръководните си позиции Мая открива случайно, че получава драстично по-ниска заплата от предишният директор в същата организация. Разликата е почти 30 % по-малко на годишна база в сравнение със средната пазарна заплата за длъжността и в сравнение с това, което е получавал предишният служител на тази позиция.
Донева повдига въпроса многократно, но бавно започва да осъзнава, че това не е грешка, както първоначално й е казано. През времето, когато е получавала по-ниско възнаграждение, тя е трябвало да преодолее редица сериозни предизвикателства на работното място – бивш сътрудник на организацията отправя иск заради неплатени услуги; твърдения за тормоз на работно място от членове на екипа; много външни заплахи, които са изисквали мобилизиране на екипа и тн.
Тя се справя с всичко не само според екипа и борда на организацията, но и според външни одитори и проверящи, които дават положително становище за работата й. Въпреки трудните обстоятелства в организацията, тя успява да продължава да развива дейността и дори да осигури най-голямото до момента финансиране от външен партньор в почти 30-годишната история на организацията. И все пак всичко това не е достатъчно, за да запази работата си, тъй като в крайна сметка бива уволнена.
Донева е уволнена по неочакван и унизителен начин, без предупреждение, и ѝ е забранено дори да се сбогува с екипа си. Малко след уволнението Мая започва дело срещу бившите си работодатели. Чрез публичната си борба и кампания Мая дава видимост на неравното заплащане между жени и мъже в ЕС.
